Преди време Ивелина Клечанова от Варна сподели, че издирва бездомник, който е намерил портмонето й и го е занесъл в полицията.
Историята обаче има своето красиво продължение и то е като приказка за доброто, което ражда добро.
Продължаваме историята за Георги Станков, ДОБРИЯ ЧОВЕК!
Така започва коментара си Ивелина, а СайтЪТ споделя написаното без редакторска намеса:
“Това съм аз:
Загубената жена на намереното портмоне!
А до мен е той:
Странникът с щедра душа и добро сърце, който спи под звездите!
ГЕОРГИ ПЕТРОВ СТАНКОВ
Не се разплаках от притеснение , когато разбрах , че преди час съм си загубила портмонето с не малка сума и документи!
Не се разплаках от облекчение, когато полицай от РПУ Чаталджа е успяла да ме издири и съобщи, че всичко е намерено и върнато!
Разплаках се , когато ми каза невярващо, че мъжът, който е донесъл всичко, е вероятно без дом.
Реакцията на всеки, на когото разкажа случилото се е една и съща – или очите се пълнят със сълзи, или ми казва , че настръхва, докато ме слуша, или, че не може да повярва…
Сестра ми публикува историята в групата “Забелязано във Варна” с надеждата да открием Георги.
Срещата се осъществи с помощта на Християн Димов – едно усмихнато момче, член на екипа ВИВАКОМ офис Чаталджа, за които Георги Станков е винаги добре дошъл. Получих усмивка от всеки един от тях. Георги ми разказа своята история, а аз от своя страна – за вашите реакции и бурята от емоции. Трудно го убедих да вземе спалния чувал, възглавницата и одеялото, изпратени от сестра ми. Оставих му парички, както той се изрази: заем, който ще върне, като прибавих и тези, изпратени от Виктор Ценков от София!
Това не е просто случка с добър край, а история , която се превърна в изпитание за съхраненото добро, която докосна душите ни, преобърна представите ни за света около нас, подари ни надежда и ни накара да повярваме, че все още има много добри хора. Ако някой го приема като случаен епизод от живота, бих казала, че е по-скоро епизод от ХРОНИКА на ДОБРОТО.
Благодаря на всички ви.
Прочетете историята,
Повярвайте в себе си
И предайте нататък !”
