Потресаващ коментар за отровата, с която се храним, сподели варненката Венета Кичукова в група “Варна“, видя СайтЪТ. Публикуваме написаното без редакторска намеса:
“Месо без оцветители, колбаси без консерванти и от месо!
Колбаси през 2023 година, но не съвсем! На снимките виждате резултата след 30 дни активно лечение с кортикостероиди и антихистамини. На практика резултат няма! Да живее пазара и печалбата!
Информация от профила на Христо Христов
„30% „суха кръв“, 30% свинска мас на прах и вода, дори не и чешмяна. В бъркоча се влага едно химикалче наречено „карагенан“ – желира ги, дава им що годе неразпадащ се обем. Сега на тоя бъркоч трябва да му се даде обем, защото няма как да подлъжат народа да му продават течен салам.
Та, затова в бъркоча се влага едно химикалче наречено „карагенан“ или Е407,той е употребяван като сгъстител и стабилизатор и се използва много,но за онагледяване,ще кажа, че се влага и в сапуните и геловете – желира ги, дава им що годе неразпадащ се обем. За сведение, 1% карагенан „заддържа“ 50% вода. Още едно далаверско-престъпно Бинго!
Субстанцията „кръв на прах“ се нарича „суха кръв“. Тя се внася в България повече от двайсет години. България е най-големият вносител на „суха кръв“ в Европа. „Сухата кръв“ е отпаден продукт от кланиците и се пакетира и заравя в специални септични ями. Но за българските престъпници това е идеален начин да забогатеят като предложили на собствениците на кланициите вместо да харчат пари да копаят ями да дават този отпаден и отровен продукт да бъде товарен за внос в България.
„Сухата кръв“ реагира при химични проби на белтъчина т.е. „месо“. Тестват салам или „пържолен“ продукт – 30% белтъчина. Ама особено при саламите е, че тия 30% са само „суха кръв“, която се калкулира като цена на месо. Във всяко месо има и мазнина. В „сухата кръв“ няма. Затова ще вкараме и „мазнина“. България е най-големия вносител на свинска мас на „прах“. Тя се вкарва не само в саламите, но и в кашкавалите, сиренето, млякото, шоколадите, сладоледите.. При тестване на саламите тая мазнина е около 30%.
Има такова предприятие в Горубляне, което не може да смогне на поръчките на така наречената „хранителна“ индустрия в България. Ами направете си извода – една шприц машина за карагенанова субстванция, която е 30-40 хиляди евра, се изплаща за три дни от далверата с карагенана и водата, след това започва да работи само за престъпното благоденствието на собственика и същевременно ще даде бизнес и на „Здравеопазването“ и на погребалните бюра …“А помните ли „Родопа“…и БДС….
Шпек, но не съвсем!Но името продава, нали шпек “Бургас”…
Технологията не е проблем, тя е всеизвестна/както и да я намерите в нет-а/,трябват варо-пушилна камера/атмус/ или пушилна камера/както беше през онези години/ и после да се свари колбаса, пак да се припуши и т.н.
А дали е “Бургас”,”Търново”,”Ловеч”- месата са еднакви почти-свинско полутлъсто 60%, говеждо 30% и 10% гръбна сланина/с малки вариации/.
Разликата е в подправките – чер пипер присъства навсякъде,в някои е подчертан индийски орех,при други чесън,при трети кориандър.
Но това не касае технологията,а рецептурата.
Възстановената рецепта от „Родопа-Бургас“, както и съгласно изискванията на действащия тогава, а за отбелязване и сега, стандарт БДС 18-86. Оригиналният производител е „Родопа-Бургас“и рецептата е следната: едро смляно (3 до 30 мм късчета) свинско (60%) и говеждо (40%) месо, сол, натриев нитрит за консервант, подправки (основно черен пипер на зърна) и вода. Като изключим подправките и водата това са 4 съставки. Съгласно БДС се допуска и добавянето на твърда сланина. Стандартът описва и някои технологични изисквания, микробиологична чистота, както и максимално разрешените количества вода и консервант в крайния продукт. Ограничава се влагането на съединителна тъкан, включително фасции и лой. Шпеков салам се е ползвал с голямо уважение в България най-вече поради строгото спазване на качеството на продукцията. Репутацията е завоювана и много месо преработватели искат да се възползват от утвърденото в миналото име,но вече със съвсем друг продукт със 23 съставки по ЕС правила и съответно евтинджос за грабителите във магазините на големите евро вериги у нас. Има 25 различни марки, от различни производители, носещи името шпек „Бургас“ у нас.Тези салами, предлагани от различни компании, като цяло слабо си приличат по външен вид, вкус и консистенция,което ни навежда на мисълта че настоящите колбаси Бургас нямат нищо общо и с техния именит предшественик“.
Лично на мен ми харесваше “Пресен шпек” и “Камчия”в ония години – с филия истински хляб от онези години,намазана с истинското краве масло/което се втвърдяваше в хладилника и миришеше на мляко/,домат сорт Биволско сърце и бира светло в стъклена бутилка/прясна.
Екстремалното нарастване в броя на компонентите в трайните колбаси се дължи на влагането на технологични добавки (Е-номера) и всякакви други нетипични за колбасите суровини. Благодарение на „усъвършенстваните“ рецепти потребителите могат да консумират резултатите от прогреса на индустриалната химия – малтодекстрини, нишесте, протеинови изолати/хидролизати/екстракти, растителни фибри, фуражни добавки от овес, остатъци от млечната индустрия, китайската подправка глутамат и др.
Иновации има и във видовия произход на месото, поне при 7 марки е добавено пилешко, въпреки, че то обичайно не се използва при трайните салами. При други се влагат субпродукти като свински кожички или техен хидролизат и механично отделено месо. Или както аз го поднасям след 1989 г од. свински бузи с бакенбарди, зурли, търнаци и темподобни и в съдействие с елементите от таблицата на Менделеев.
Един лек пример – става въпрос за колбаса „Кричим”. Днес той е по-популярен като „Мортадела”. По хубавото време преди 1989 ход. се изработвал от 90 процента основна месна маса, към която се прибавяли 10 на 100 камби или капия. Подправките, които се слагали, били бял пипер, кардамон и люти чушки. Цената му била 3 лв. за килограм и се харчел навсякъде в страната”, гласи коментарът.
Снимка: Фейсбук/група “Варна” .
