Варненка, запечата в една снимка и кратко видео унижението, на което са подлагани хора, от които някой печели и всичко това се случва в столицата на България. СайтЪТ публикува коментара без редакторска немаса.
“София, столицата на България. Забързан поток от хора тече като река по “Витошка”… На земята лежи ЧОВЕК. Смачкан, почти като мъртъв. На никой не му пука… Млади хора, възрастни хора, деца…всички отминават с тотално БЕЗРАЗЛИЧИЕ! Няма не само съжаление, няма дори погнуса, отвращение, няма НИЩО!!! Парцал, захвърлен на улицата сред тълпата, това е човешкият живот… Град, в който хиляди млади хора тръгват с мечта да успеят, да спечелят пари, да докажат себе си, докато не се завърнат също толкова смачкани по родните си места, разбрали, че парите не струват нищо, когато край теб животът преминава на забързан каданс, а ти си изгубил години в сън и къртовски труд за пари и си забравил да се усмихваш.
Просяци има навсякъде, има ги и във Варна, има ги и в по-малките градове. Но толкова грозна картина в центъра на европейска столица не бях виждала и не заради човека, проснат на земята на най-оживената улица – “Витошка”, а заради тоталното бездушие на преминаващите.
От работещите в близко заведение научих, че човекът, лежащ като безжизнено чучело на земята, е воден всеки ден от скъпа кола и слуховете говорят, че е надрусан, за да стои там в това състояние и не реагира.
“Това е мафията с просяците”, коментират лаконично като най-нормалното нещо младежи, работещи наоколо.
А аз си мисля, ами ние сме част от тая мафия, подминавайки това същество, превърнато в зомби, като нещо нормално на оживената столична улица.
Има и още по-страшни неща, които ми се наложи да науча. Като това как деца на по 7 години са оставени цяла нощ да просят по заведенията. Всички ги познават. Социалните също. Момиченце чака цяла нощ на пейка пред заведенията с препечеленото от продажбата на дребни предмети, докато отвори метрото, за да се прибере “у дома”. Работещи в околните заведения бармани и сервитьори му носят храна, за да не гладува, дават му пари за такси със свито сърце, че едно дете стои само в този опасен град…
Не искам да приема всичко това, не искам и вие да го приемате. Вероятно можем да направим нещо, не нещо, много неща…Моля ви, не приемате това за нормално! Зная, че животът на хора като този на човекът на улицата, е извън контрол и той самият не желае промяна, но ние трябва да я искаме. Светът е голям и спасение може да дебне отвсякъде!”, гласи коментарът.
