По време на 33-тата българска експедиция до Антарктика учените ще продължат за картографират морското дъно в района, тъй като там все още има „бели“ петна. Това каза за БТА началникът на Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна флотилен адмирал проф. Калин Калинов. Той припомни, че научноизследователският кораб „Св.св. Кирил и Методий“ (НИК 421) ще отплава на 7 ноември от Варна. Това ще бъде третата полярна експедиция на НИК 421.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ се отправя към Антарктида
По думите на Калинов при това плаване акцентите в неговото участие постепенно ще се изместят от логистичното осигуряване на антарктиците към научно-изследователската дейност. Балансът между задачите на кораба започва да се изравнява, а целта е в обозримо бъдеще научните изследвания да започнат да доминират, посочи началникът на ВВМУ.
През миналата година на остров Ливигстън бе изградена уникална база – лаборатория за българските учени, припомни Калинов и допълни, че това е станало възможно, след като необходимите материали са пренесени с НИК 421. В количествен план превозените товари през последните две години надхвърлят 10-годишния предходен период, обясни той. Калинов припомни, че участието на кораба даде възможност и за изпълнението на една непосилна за предишните експедиции задача – почистването на остров Ливигстън и извозването на отпадъците от района.
И при 33-тата експедиция учените ще продължат с геологичните изследвания, каза още Калинов. Ще вземат още проби от водите, шелфа, дъното. Специално за военните моряци той определи като огромно предизвикателство батиметрията. В този район релефът на морското дъно не е надеждно картографиран, поясни началникът на ВВМУ. Той допълни, че по сведения на антарктиците в най-прибежната част има и голяма динамика в релефа заради навлизането на ледени блокове във водата. Картографирането ще бъде от полза не само за нуждите на корабоплаването, поясни Калинов. По думите му по-амбициозната цел е разработването на модел, който да обедини батиметричните изследвания с ортофотограметрия на съществуващите ледници. Изследването ще бъде направено с дронове, а обработката на данните ще помогне за изследване на темпа на климатичните промени и техния характер.
По време на експедицията ще бъде направено и едно индикативно изследване на морските обитатели, каза още Калинов. То ще се проведе в четири района на Световния океан – в Черно, в Средиземно море, в Атлантическия океан и в района на Антарктида. Ще бъдат взети тъканни проби от морски обитатели, като целта е да се търсят индикации за повишено замърсяване на рибите в Черно море, има ли такова изобщо, обясни Калинов. И подчерта, че така ще бъде намерен отговор на въпроса дали обитателите на Черно море са засегнати по някакъв начин от войната и разрушенията в Украйна. В рамките на този проект ще се правят проучвания и за наличие на микропластмаси в тъканите на рибите, но за нас основният интерес е да търсим индикации за тежки метали, обясни Калинов. И допълни, че като еталон нула ще бъдат приети обитателите на Антарктика, тъй като се очаква, че там замърсяванията са най-малко.
Бюджетът за реализацията на този проект е осигурен от ВВМУ и Община Варна. Взетите тъканни проби ще бъдат изследвани в Медицинския университет във Варна, а като референтна ще бъде определена лаборатория в София. По думите на Калинов вече е готов списък с видовете риби, от които трябва да бъдат осигурени проби. През тази година, тъй като изследването ще бъде индикативно, няма да претендира за пълна представителност, но ще постави основата на бъдещи по-системни и по-задълбочени проучвания, каза още началникът на ВВМУ.
Екипът на ВВМУ работи и по проекти за свързаността с този отдалечен район на планетата. Обменът на данни в тази зона е много скъп, обясни Калинов. Той припомни, че ВВМУ активно си партнира с компанията „ЕндуроСат“ и уточни, че се работи за академично сателитно съзвездие – група от няколко спътника, които да се дават преимуществено за ползване от изследователи. В момента се работи този модел да се ситуира като обект от националната пътна карта за научна инфраструктура, защото е изключително перспективен, обясни Калинов.
Според него реализацията на такъв проект ще даде решения за комуникационно-информационното осигуряване на тази отдалечена от страната ни точка на Земята. Сега има много процеси, за които можем да набираме информация само през летния период, допълни Калинов. Според него не е проблем поставянето на сензори, които да набират информация, проблемът е с акумулирането й, тъй като данните трябва или да се събират на място, или да се вземат следващото лято. Много по-добре би било, ако информацията се подава непрекъснато, което ще позволи тя да се обработва на момента, посочи Калинов. Той уточни, че в това отношение академичното съзвездие от сателити би решило проблемите.
И през предстоящата експедиция на борда на НИК 421 ще има курсанти – практиканти, каза още началникът на ВВМУ. Ще бъде приложен досегашният модел. Младежите ще плават от България до Картахена, Испания, след което се прибират у дома. Този път на борда на българския кораб ще има и двама курсанти от Румъния, посочи Калинов. Той уточни, че практикантите ще бъдат общо 20. Други четирима младежи ще бъдат на борда на НИК по време на цялото плаване.
При прибирането на кораба у дома през пролетта на следващата година от Картахена на борда ще се качи нова група курсанти, които ще имат възможност да трупат практически знания на море до Варна.
