Днес Православната църква чества празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики. Във фолклора денят е познат още като Сурваки.
Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.
Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло, добавя БТА.
Още от втората половина на IV век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари 379 г.
Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.
Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия.
Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.
А пастирската му работа била несравнима по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които и знаменития Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.
Традициите в тетевенското село Васильово
На Васильовден по традиция малки сурвакари ще обиколят за здраве къщите в тетевенското село Васильово. Още от сутринта, облечени в носии, ще посетят всяко семейство, за да нарекат за здраве, късмет и благоденствие, съобщи за БТА Петранка Недялкова, секретар на Народно читалище “Христо Ботев – 1941 г.” в населеното място.
Групата се състои от осем сурвакари, на възраст между 5 и 16 години. Всяка година те са добре посрещани от стопаните в селото.
Недялкова разказа, че имат и коледари, защото за местните е много важно да се поддържат традициите.
Една от мисиите на читалището в селото е съхраняване на българския фолклор и старите градски песни. За целта са сформирали певчески групи за деца и възрастни. Най-малкият певец е на 11 години, а най-големият – на около 70, посочи Недялкова.
По думите й често имат участия както в страната, така и в чужбина. “Традицията е всичко за нас. Трябва да си възстановим традициите и да ги спазваме”, казва тя и добави, че съставът на певческите групи се увеличава.
Причината е и немалкото млади хора, които живеят във Васильово. Преди 6-7 години са се родили 11 деца за една година в селото. През 2022 г. новородените са две, съобщи кметският наместник Радослав Маринов.
По думите му жителите на Васильово са около 220 души. Занимават се с дърводобив, други работят в Тетевен. По-малко се занимават с животновъдство, тъй като е стръмно и трудно за отглеждане на животни.
Няма детска градина и училище, но малчуганите се извозват до Тетевен с ученически автобуси.
Според кметския наместник, който е начело на селото от 1999 г., с прекъсване между 2007 – 2011 г., във Васильово се живее спокойно. По време на пандемията много къщи в селото са посрещнали нови собственици. Привлечени са от спокойствието, тишина, но и от красивата природа.
Селото се намира в Тетевенския Балкан, в подножието на връх Васильов (1490 м – най-високият в Предбалкана), по протежението на Васильовската планина. Граничи с курортните села Рибарица, Шипково, Лесидрен и град Тетевен.
От древността тръгва историята на селището. По високите рътлини са открити 12 тракийски могили, а по поречието на Васильовската река – още 22.
Кметският наместник добави, че името на селото идва от връх Васильов, а неговото наименование, според преданието, от гръцки владетел на име Василий, който е обитавал тези земи.
“Махала Васильово, която е част от село Рибарица, е призната за отделно село на 7 април 1949 г. Първоначално населението е било малко. Постепенно се образуват пасища, ливади, ниви. Строителството на къщите започва 1952 – 1953 г. В продължение на десет години масово се е строило и селото се е разраснало”, разказа Маринов.
По думите му в района на Васильово има много туристически маршрути – до Яна с братя, Калугерско било, Дебели дял, Нешов камък.
По празниците тези пътеки се изпълват с туристи, които се възползват от хубавото време и почивните дни.
Днес имен ден празнуват хората с имена Васил, Василка, Веселин, Веселина, Веско, Василий, Василена, Василия, Властин, Властина, Царена, Царил, Въто и техните производни.
