Национално представените работодателски организации у нас ще оспорят в ЕК и в Международната организация по труда приетата от парламента формула за определяне на минималната работна заплата в размер на 50% от брутната за страната от 2024 г.
Това заяви във Варна Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, съобщава Труд.
Решението за промяна в Кодекса на труда бе одобрено от депутатите в сряда. „То противоречи на Конвенция 131 на МОТ и на европейската директива, защото тя дава критерии за договаряне на МРЗ между социалните партньори. У нас парламентът иззе функциите на Тристранния съвет и на Министерски съвет, оставаше да изземе и тези на църквата и семейството.
Депутатите бяха подведени от синдикатите и тласкани от предизборен популизъм взеха това грешно решение, което е вредно за хората и ще забави икономическия растеж“, категоричен бе Велев. Той посочи, че минималната заплата трябва да се договаря от социалните партньори и нивото й да е различно за отделните икономически дейности, където разликата в средните заплати достига 4 пъти.
„Нашата борба е за високи средни, а не минимални заплати. А с това решение на практика в някои дейности всички ще получават еднакви възнаграждения, независимо от приноса си, което е в полза на мързеливите и неквалифицираните“, посочи Велев.
Според него в Европа съотношението между средна и минимална заплата сега е 43%, а в големи икономики като Китай и САЩ е значително по-ниско. „В ЕС няма подобен прецедент – парламентът да определя минималната работна заплата. Ефектът от това ще е наливане на масло в инфлационната спирала“, допълни главният секретар на АИКБ д-р Милена Ангелова. Приоритетите на АИКБ за тази година са подкрепа за членството на България в еврозоната, Шенген и ОИСР, осигуряване на енергия на конкурентни цени за бизнеса и на човешки ресурси, стана ясно на регионална среща с бизнеса в Икономическия университет.
„Разяснителната кампания за преход към еврозоната не е достатъчна, много закони останаха приети само на първо четене, но целта все още е постижима. Призовахме бизнеса да се раздели с част от печалбите си и да намали цените на стоки и услуги, за да се подтисне инфлацията. Предстои оценъчен доклад и остава изкуството на преговорите, за което разчитаме на служебния кабинет, защото членството ни в еврозоната ще доведе до растеж и повишаване на жизнения стандарт на хората“, обясни Васил Велев. Като успех за българския бизнес той отчете, че по ръст на възнагражденията за последното тримесечие на 2022 г. България е №1 в ЕС.
