В рамките на мащабен проект, финансиран по програма „Хоризонт 2020“, във Варненска област ще бъдат търсени природосъобразни решения за борба с наводненията. Това съобщи ръководителят от българска страна Людмил Икономов, експерт по води и околна среда, предаде СайтЪТ. Възможностите за откриването на такива механизми бяха обсъдени днес на среща в Областната администрация в крайморския град.
“Това е сравнително ново направление в политиките на Европейския съюз, но доста интензивно развито. Този проект е по “Хоризонт 2020” и е най-големият в своя клас. Става въпрос за природосъобразни решения, които предотвратяват наводнения, а самите примери за справяне с проблема, са взети от природата. Речните наводнения се предизвикват, когато реката се вкара в тесни граници, докато в природата не е така. По естествен път се образуват меандри, около тях пък изниква растителност, която предотвратява почвената ерозия и прочие. Всички тези неща обаче се игнорират в човешката дейност, дори още по-лошо, прави се точно обратното.
Ние пестим градската площ и затова вкарваме реките в тесни дерета, което пък ни се отплаща, когато водата придойде, а дори се налага да взривяваме и дигите, които сме издигнали. Това е показателно, че и техническите решения, които взимаме не са перфектни”, обясни Икономов.
“При колегите ни от Индонезия, Малайзия, Тайван – ситуацията е съвсем различна. Те имат огромни по площ баири, които не са залесени и това, което виждаме по телевизията – с калните потоци е точно в тези региони. За щастие такива ситуации няма как да се случат при нас”, каза още експертът.
Людмил Икономов уточни, че у нас пилотно по проекта се работи по река Камчия, в участъка от Дългопол до устието ѝ. Като добро решение Икономов посочи, че в тази зона дори да се издигат диги, те трябва да бъдат снабдени със саваци – своеобразни врати, които при нужда да насочват водата в безопасно за хората направление.
“Когато искате да предотвратите наводнение е необходимо да се направят две неща: осигуряване пространство за водата и намаляване скоростта на потока. В природата водата се разлива, прави влажни зони, формират се меандри. Да, но това пречи на дейността на човека. В случая с Дългопол, там преди 70-80 години е било лонгус, което пък е било крайно неудобно за хората. Този проект не случайно в 30-40% от дейността си е посветен на социологията, за да се намери средно решение, което да е удобно хем за хората, хем и да е природосъобразно”, обясни специалистът.
В рамките на проекта са поставени датчици, работещи на оптичен принцип, на три от мостовете по реката, които следят за нивото й, каза още експертът. Поставена е и камера на кулата на Гранична полиция на устието й, която следи движението на пясъчната коса на мястото. В тази зона, когато вятърът е откъм морето, има риск от морски щормови наводнения, които не са добре проучени, обясни Икономов. Той уточни, че засега датчиците и камерата подават информация в център в Нидерландия, но българските участници имат достъп в реално време до данните.
В проекта участват 36 партньори от 21 държави на 3 континента, допълни Икономов. По думите му партньорите демонстратори на добри практики са Германия и Нидерландия. Стойността на проекта е 15,5 милиона евро, а той трябва да приключи през август 2024 година.
