Трогателна история сподели майката на малкия Филип в групата “Да подадем ръка на Филип за едно щастливо детство“, видя СайтЪТ. Филип е едно от многото деца с диагноза аутизъм.
Медията ни публикува коментара без редакторска намеса.
“Днес като се прибирахме с Филип се натъкнахме на възрастна женица, която почистваше входа. За първи път я виждах. До скоро чистеше съвсем друга жена. Бабата с мъка миеше пода, като спираше и си почиваше. Филип се спря. Той загледа старицата тъжно и след това протегна ръка към нея. Взе мопа от ръцете й и започна да мие пода. Бабата се усмихна и каза: “Ей, че добро момченце имате.” Стана ми жал за възрастната жена. Тя едвам стоеше на краката си. Поканих я да влезе вкъщи да си почине и да я почерпя с нещичко.
Като седнахме възрастната жена заразказва. Имала две висши образования. Навремето била учителка. Много обичала децата. Отгледала двама сина, които се загубили в чужбина. Единият и се обаждал от време на време, а другия съвсем я забравил Всеки ден тя чакала някаква вест от тях. Имала внучета, които изобщо не била виждала.
“Такива са младите” въздъхна бабата. “Един ден отлитат от гнездото и никога не се връщат.” Парите едвам и стигали за лекарства. Търсила си работа, но като я видели, че е стара и болнава никой не я искал. Онзи ден прекопала двора на съседката и тя и дала 20 лева, но не стигали. Изчистила два входа и пак не събрала паричките. А в аптеката не и давали на вересия.
Сълзи замъглиха очите на възрастната жена. Филип внимателно я наблюдаваше. Той взе чантата ми и ми подаде портмонето. Не се поколебах, независимо трудното ни финансово положение и разходите за лечението на Филип. “Колко парички не ви достигат?” попитах аз. Бабата не ми отговори. Тя гледаше Филип.
“Туй детенце ще знаеш е много специално” каза ми тя. “Има някаква дарба и много добро сърце.” С няколко думи и обясних, че сина ми е със заболяване и го лекувам в момента. После и подадох паричките. Жената с мъка ги взе. “Срам ме е, чедо” каза тя, “цял живот съм се трудила, а стигнах до просешка тояга”.
Тя държеше да ми върне парите когато вземела пенсия. И после каза нещо, което стопли сърцето ми. “Казваш, че детето ти е болно. Възможно е, но и да е така, то носи ангелска душа и е родено да помага на другите. А това е най-важното на този свят. Не е важно какво сме взели, а какво сме дали.”
Като си тръгна се размислих. Аз си услужих с пари, но тя ми каза такива хубави думи, че стопли сърцето ми. А Филип? Филип отново показа доброто си и състрадателно сърце!”, гласи коментарът.
