Десетки пенсионери и хора с увреждания вчера и днес атакуват регионалния клон на НОИ във Варна, след като не получиха очакваните пенсии в евро вчера, научи СайтЪТ.
Варненка с “букет” от тежки заболявания, сред които напреднал стадий на рак, диабет и хипертония, се свърза с редакцията ни, за да сподели, че “на мускули” е дочакала вчерашния ден, за да получи инвалидната си пенсия, но превод по сметката й нямало.
Жената през сълзи разказа, че едва се движи, а болката от заболяванията й вече е нетърпима, като в същото време има запор и съдия-изпълнител всеки месец взема част от оскъдните средства, с които държавата “се грижи” за нея.
“Нямам пукната стотинка, не зная как ще преживея, докато преведат някакви пари. Никой нищо не казва, от сутринта чакам на дълга опашка от страдащи възрастни хора в НОИ, за да ми обясни някой защо нямам пенсия. Това е гавра, едва вървя, но искам да знам кога ще има превод. Вчера е било истински митинг пред сградата, това ми сподели охраната. Едва са удържали хората, които са дошли да питат защо нямат пенсии, нито инвалидни, нито други. След часове на чакане чувах едно и също – другата седмица ще ви преведат пари. И на мен ми казаха същото, за да ме махнат от главата си, после ми казаха, че съдия-изпълнителят ми е взел всички пари, но аз знам, че това е невъзможно, той удържа само част от тях. Дали ще има превод и какво значи “другата седмица”, никой не обяснява”, разказа за СайтЪТ Теодора.
Въпреки, че предложихме да споделим контакт за връзка с нея, в случай, че някой иска да помогне, жената отказа и обясни, че и този път дъщеря й ще поеме този товар.
За Теодора сме разказвали и друг път, когато заради неразбории с ТЕЛК и НЕЛК тя и вече покойният й съпруг, тогава прикован на легло, преживяваха близо година без никакви доходи и оцеляваха единствено с помощта на приятели и добри хора.
“Хората говорят помежду си, че явно са свършили евро банкнотите и за нас, болните и за възрастните хора няма да има пари. Това не е живот, това е мъчителна агония за мен и хора като мен години наред да очакваме подаянията, с които да си купим лекарства и каквото остане скромно за храна. Ако не бяха приятелите и детето ми, нямаше да оцелея досега”, допълни още през сълзи жената.
