Виктория – Александра Николова е сред хората, които виждат човешката болка не само през очите на сърцето, но и със сетива, които улавят невидимото. Определя себе си като медиум, като посредник на информация, която човек има нужда да получи и се разграничава категорично от категорията на “врачки” и “баячки”. В един непринуден разговор с репортер на СайтЪТ, Алекс споделя, че чудесата са възможни, стига да повярваме първо в себе си, след това в хората и помагаме на всяко живо същество, което има нужда от това.
“Всеки човек има въпроси, на които не може да си отговори. Имам желанието да се постарая да отговоря на повече такива въпроси. Но без някой да ми зададе въпрос няма как да получи и отговор. Аз самата аз съм изпадала в ситуация, когато умът ми просто блокира и аз не зная как да постъпя оттук нататък. Би било добре ако до мен в такъв момент има човек, който би ми посочил правилния път.
Съвсем скоро имах здравословни проблеми и се наложи да полежа няколко дни в болница. Там случайно видях жена,която бе на косъм да заплаче. Видях сълзите, които тя упорито сдържаше и усетих болката в душата й. И тъй като не мога да остана равнодушна в такива моменти попитах тактично дали мога да помогна. Поговорихме малко с тази жена, аз вече знаех как мога да й помогна и се постарах да го направя. Казах и предварително какво ще се случи, ако ме послуша. Два дни след това видях отново същата жена, която като ме видя се затича към мен и каза: “Моля ви, трябва да ви прегърна. Трябва да ви Благодаря. Аз не вярвах, но чудото се случи така, както казахте.
Това, което е важно да знаем, е че човек трябва да вярва! Когато повярваш, то тогава всичко си идва на мястото. Трябва да поискаш помощ, когато ти е необходима. Защото аз може и да знам отговора на въпроса ти, но когато ти не си попитал няма как и да ти отговоря.
Третото важно нещо, е когато даваш, да се научиш и да вземеш. Аз дадох от себе си за тази непозната за мен жена. След това получих една истинска и безкрайно чиста и зареждаща прегръдка. Една прегръдка и блясъка от Вярата в очите на човека, на когото помогнах ме заредиха толкова, че за момент дори забравих, че се намирам в болница”, сподели Алекс.
Какво обаче иска да попита тя човек, който може да отговори на нейните въпроси, за които тя самата няма отговор?
“Един от тези въпроси е – как да върна вярата на хората? Защото виждам, че хората са я загубили. Как да ги науча да повярват отново и то на първо място в самите себе си. Говорим не за огромното самочувствие и не за егото, а за вярата. Когато ни е втълпявано, че сме си заслужили това, което имаме или нямаме.
Всеки има право на щастие. А щастието идва с любовта. Едни ще кажат,че любов няма. Други ще кажат,че любовта боли. Но аз говоря за безусловната любов. И винаги и на първо място тя трябва да започва от и към самите нас.
Да обичаш себе си означава да обичаш и другите до теб. Ако не си опознал това чувство, то тогава как можеш да твърдиш, че изобщо можеш да обичаш? Ще ти дам отново пример за това : Ако ти самата пренебрегваш себе си и поставяш на първо място децата си и партньора си и винаги се стремиш те да имат всичко, за да са щастливи, то тогава работиш прекалено много без да си даваш и миг почивка. И всичко е в името на твоите близки хора. В един момент обаче колкото и да не искаш и да не ти харесва, то тялото ти казва – спри! И то вече е толкова изтощено от години на преумора, че вече не може да се справи. Тогава се превръщаш в тежест за любимите си хора и не можеш да си им полезна.
Ние сме като батериите, ако не ги презаредим, стават неизползваеми. Човек, който обича близките си ще спре и презареди, за да може отново да продължи да ги дарява със любов, а не да се налага самият той да бъде обгрижван”, споделя Виктория – Александра.
Природата и нейните дарове също могат да ни помогнат в това да повярваме, че можем да бъдем в хармония със себе си и света около нас. В тази връзка разговорът ни се насочва към полускъпоценните камъни, от които Алекс изработва уникални бижута и дръвчета, в които влага енергийни послания.
“Не ние избираме камъните, а те нас. Както винаги казвам и уча хората – каквото даваш това и получаваш. Затова, ако искаш камъните да ти служат, то трябва да полагаш грижи за тях – да ги почистваш периодично, да им се радваш и даряваш любов.
Колкото и звучи невероятно, освен всички свойства и влиянието, което имат върху нас и живота ни, когато са заредени, полускъпоценните камъни могат да изпълняват и желания.
За финал на нашия разговор Алекс избра да прочете посланието на едно 10-годишно момиченце, което разкрива света на възрастните през очите на едно дете и грешките, които можем да поправим, ако искаме да възпитаваме добри и отговорни хора.
Всеки, който желае да научи повече или да зададе въпрос към Виктория – Александра, може да го направи като коментар към видеото, което публикуваме, а отговор ще получи в нейния ютуб канал: https://www.youtube.com/@-uc8si
