Данните от сателитното проследяване на редки и застрашени видове птици като царски орел, черен лешояд, ловен сокол, белошипа ветрушка, белоглав лешояд, гъски, патици, корморани и др. показват тревожни тенденции в резултат от военните действия, съобщават от Зелени Балкани.
Посредством сателитните предаватели, с които са екипирани над 50 различни индивида от изброените защитени видове, природозащитниците от Зелени Балкани, ФДФФ, и ДПП “Сините Камъни” установяват все по-често влошаване или пълна загуба на сигнала от устройствата, с които са маркирани птиците. В резултат на това се появяват големи празнини или неточности в данните за маршрута и миграцията на проучваните видове, което затруднява точното анализиране на тяхното поведение и заплахи.
Вероятната причина за това е активното повлияване на GPS системите от воюващите страни, като това е в състояние да засегне GPS сигнала на стотици километри разстояние. В гражданската авиация също са регистрирани подобни активности. В медийното пространство нашумя инцидент с полета на председателя на Европейската Комисия Урсула фон дер Лайен при посещението ѝ в България. Тогава при подход за кацане на Летище Пловдив е изчезнал GPS сигналът. Подобни случаи се съобщават и от балтийските държави и Финландия.
Данните от проучване на сателитните предаватели, използвани за проследяване на редки и защитени птици, показват, че негативното въздействие върху сигнала е от два основни типа. GNSS jamming представлява заглушаване на сигнала, при което приемникът не може надеждно да се свърже или да проследява спътниковите сигнали, а позиционирането се влошава или напълно се губи. Другият, по-често регистриран тип въздействие, установен от „Зелени Балкани“, е GNSS spoofing – подмяна или фалшифициране на сигнала. В тези случаи приемникът не просто губи сигнал, а може да отчете невярна позиция, сякаш се намира на съвсем различно място в пространството.
Някои специализирани международни организации като EASA например го формулират като подаване на false information към приемника, а ICAO — като GNSS-like сигнали, които се прихващат вместо истинските. При проследяването на птици природозащитният екип наблюдава как отделни индивиди, които в даден момент се намират в пределите на България, изведнъж „се преместват“ на стотици километри разстояние, като позициите им се появяват на територията на други държави. Както е видно от приложената карта, подобни „фалшиви“ позиции много често се появяват в района на Кримския полуостров и северозападното Черноморие.
За първи път подобно въздействие е установено от екипа още през 2024, когато царски орел, маркиран с предавател в България, е изпратил сигнал от района на военните действия в Украйна. Заглушаване на сигнала е установено и при друг индивид – отново царски орел (карта 2), който през зимата на 2025/2026 г. зимува в Израел. А след началото на военните действия в Близкия изток в продължение на няколко дни липсва сигнал от устройството, с което птицата е проследявана. Едва след като тя се отправя на север и излиза от периметъра на военните действия сигналът се възобновява и получаването на коректни позиции е възстановено.
С цел по-обстойно анализиране на тези проблеми към екипа на природозащитните организации са привлечени и учени от ВВМУ “Н. Й. Вапцаров” и Аграрен Университет – Пловдив, а изработването на картите и извършването на анализите е с участието на нашите колеги Димитър Попов и Христо Пешев, както и доброволците Ивайло Чукаров и Cornel Cotorogea.
Проследяването на птиците чрез сателитни предаватели се осъществява в рамките на няколко проекта на “Зелени Балкани”, реализирани по Програма LIFE на ЕС – самостоятелно или в партньорство с ФДФФ и ДПП „Сините камъни“. Сред тях са “Живот за белошипата ветрушка” (LIFE19 NAT/BG/001017), “Живот за брадатия лешояд” (проект №101113869 LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE) и “Светло бъдеще за черния лешояд” (LIFE14 NAT/BG/649).
Към тях се присъединява и проектът “Опазване на емблематични видове птици и изграждане на капацитет в Балканския зелен пояс на България и Турция” (BirdsBELT – BN_23_26), реализиран с финансовата подкрепа на инициативата BESTbelt на Европейския съюз, в партньорство с турската организация Back to Nature и германската фондация EuroNatur.
Не на последно място са “Дългосрочната програма за опазване на червеногушата гъска”, подкрепена от EECONET Action Fund (Нидерландия), фондация EuroNatur (Германия), Франкфуртското зоологическо дружество и Комитета против убийството на птици (Германия), както и програмата за възстановяване на ловния сокол в България, реализирана с подкрепата на Mohamed Bin Zayed Raptor Conservation Fund.