За България е прекалено рано да влиза в Коалицията на желаещите, евентуално някога би могла и да влезе, но първо трябва да се постигне мир, а такъв е неприемливо да се търси с предоставяне на повече оръжия, при който се убиват повече хора и от двете страни. Но това не значи, че не продължаваме да гледаме на Запад. Така отговори военният министър Димитър Стоянов на въпрос на съпредседателя на “Да, България” Ивайло Мирчев в парламентарната комисия по отбрана.
Мирчев изрази силно критичното отношение на своята партия към позицията на премиера Румен Радев в Париж и акцентира, че следвайки такова линия на поведение България застава на прокремълски позиции и се изолира от интеграционните военно-политически процеси в Европа. И вместо да застане в сърцето на Европа и да усилва своя отбранителен и икономически капацитет, тя обслужва корпоративните интереси на руските олигарсии, предпазвайки ги от санкции.
Ето въпросите на Ивайло Мирчев и отговорите на Димитър Стоянов:
Ивайло Мирчев:
Г-н министър, като представител на правителството, в коалицията на желаещите ли е България или не e, с тези които гледат на Изток ли е или с тези, които искат да са в сърцето на Европа, с тези, които ще изграждат противоракетния щит, или с тези, които не искат, с тези, които ще си сътрудничат с европейските страни по отношение на отбраната, или ще стоим отстрани? Бил сте и в контактната група “Рамщайн”, бяхме в Коалиция на желаещите и всички бяхме много щастливи, а изведнъж се оказа, че България вече не била много желаеща. Премиерът каза от Париж – не желаем, отиде само на парда с гвардейците. Този въпрос е много важен, защото предопределя посоката на страта.
Министър Димитър Стоянов:
Посоката на развитие на страната е от ясна по-ясна и промяна няма. Инициативата “Рамщайн” няма нищо общо с инициативата “Коалиция на желаещите”. Коалицията на желаещите подпомага провеждането на мирните преговори с Руската федерация и Украйна, тартирани през февруари с посредничеството на САЩ, а дотук мирни преговори не са проведени. Второ, за да има такава, трябва да има мир или поне спиране на огъня. Т.е. ние сме твърде далече от каквото и да е споразумение между двете страни, за да може евентуално България да каже дали е или не е част от коалицията на желаещите. България може да дефинира определени способности, с които може да участва, но понякога те са заедно с още две страни, които също трябва да изразят желание за участие. Няма никакъв документ, който да ни е предоставен за участие, т.е. прекалено е рано. Обикновено такива коалиции са отворени и към тях винаги може да се прибави един член, друг да излезе. Драма няма, позицията на България е такава, каквато я представи министър-председателят.
Ивайло Мирчев:
Премиерът Радев говореше за мир, за дипломация, но когато имаме страна агресор, която напада друга държава, най-лесният начин за мир е агресорът да се изтегли – тук сте генерали и полковници, разбирате това. Няма кой да накара Путин да седне на масата на преговорите и това не се случва, защото все още има илюзии, че той може да подчини Украйна. Както виждате по пушеците в Москва и Санкт-Петербург – няма да стане тая работа. Големият въпрос е, къде е България, дали, г-н министър, не си купуваме оттово фабрика на 8 септември. Когато Русия няма никакъв военен напредък, а Украйна показва способности на 2500 км навътре в територията на Русия да поразява прословутата ѝ противовъздушна отбрана, България се държи като обслужваща Кремъл. Ние пазим руски олигарси, обслужваме им корпоративните интереси да не получат санкции и вместо да сме в ядрото на европейските страни, да вземем максималното – дайте да правим дронове, ракетен щит, ние казваме – нямаме нищо общо, ама то е отворено, някога евентуално можем да влезем в Коалицията на желаещите. Това показва само едно – промяна в позицията на България и че тя се ориентира вместо към Европа, на Изток и това ни притеснява изключително много.
Министър Димитър Стоянов:
Г-н Мирчев едва ли очаква, че аз ще принудя г-н Путин да седне на масата на преговори. От 2022 г. до днес се наслушахме как ще постигнем мир чрез сила. Тръгнахме от там, че ще подпомагаме Украйна до пълна победа, но никой не каза какво означава това, вкл. лидери на европейските страни по време на Мюнхенската конференция през 2023 г. След това отидохме на следващата крачка – ще помагаме на Украйна колкото е необходимо, това са изявления на български правителства и политици.
Въпросът ми е – колко е необходимо и кой определя необходимостта. Едните казват – до определен момент, други – до втори, трети момент, т.е. поредна неопределеност. България в този момент е заявила категорично, че този конфликт трябва да се реши на масата на преговори, а предоставянето на повече оръжия води само до повече жертви и това е факт. На последното събиране на “Рамщайн” целта на една от страните беше да убие колкото се може повече противници. Като човек християнин за мен е неприемливо да се убиват хора и от едната, и от другата страна. А кой е агресор е казано в резолюция на ООН от 1974 г. Но да казваме, че ще постигнем мир с повече жертви, не е приемливо – това са различни позиции, на вашата и на моята партия. България не е сменила курса на своята политика, България гледа на Запад.