Варненският окръжен съд насрочи за 29 януари разпоредително заседание за замърсяването на Варненското езеро от тръба на канализацията. Обвинени са три лица, сред които е бившия кмет на Варна – Иван Портних, съобщиха от пресслужбата на съда.
От него се търси наказателна отговорност, за това че е допуснал да бъдат замърсени морските води. Това действие е довело до немаловажни вреди на околната среда. Наказателният кодекс предвижда за това престъпление наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и глоба от 10 хиляди до 50 хиляди лева. На бившият кмет на морския град е повдигнато обвинение и че като длъжностно лице, не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението на възложената му работа и от това е последвала значителна повреда в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Наказанието за това престъпление е от 3 до 10 години затвор.
Останалите обвиняеми за инцидента са Ботьо Т. управител на компанията “БТ-Инженеринг” ЕООД, която е специализирана в консултантски, проектантски и инженерни услуги в сферата на околната среда и управлението на отпадъците. Обвинение е повдигнато и на Цветанка Б. от същото дружество, която е била един от членовете на Държавната приемателна комисия, установила годността за ползване на проекта “Трансформация на пречиствателна станция за отпадни води във варненския район “Аспарухово” в помпена станция и транспортиращ тръбопровод”. Спрямо тях прокуратурата е повдигнала обвинение за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, за която в НК наказанието е „лишаване от свобода“ от 10 до 20 години.
Обвинителният акт бе внесен във Варненския окръжен съд на 4 декември миналата година. Досъдебното производство е образувано през 2020 г. от Националната следствена служба, като внесените в съда материали са 114 тома.
На заседанието на 29-ти януари тричленният съдебен състав ще реши подсъдно ли е делото на съда, по какъв ред ще протече производството, ще бъде ли искан отвод на съдебния състав, както и дали на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правата за подсъдимите.
На тримата подсъдими е връчен препис от обвинителния акт ведно с разпореждане в което им се указва правото им да се явят със защитник и за възможността да им бъде назначен служебен такъв. Разпореждане е връчено и на ощетените от престъплението лица – Министерството на финансите и Община Варна, като посочена възможността да се конституират в процеса като граждански ищец чрез упълномощен повереник, който да ги представлява.
От пресслужбата на съда правят следното уточнение какво се обсъжда в разпоредително заседание (НПК, чл. 247 и чл.248):
Подсъдно ли е делото на съда;
Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
Налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
Разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация;
Взетите мерки за процесуална принуда;
Искания за събиране на нови доказателства;
Насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.
Съдът се произнася по направените искания за конституиране на страни в производството.
След обсъждане на горните въпроси, съдът се произнася по тях с определение, с което:
Прекратява съдебното производство;
Прекратява наказателното производство;
Спира наказателното производство;
Насрочва делото и уведомява явилите се лица, когато не са налице основания за разглеждането му или когато е констатирал очевидни фактически грешки в обвинителния акт.
След влизането му в сила, в последващите съдебни заседания пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила посочени по горе, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание. В разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.
Когато съдът установи очевидни фактически грешки в обвинителния акт, определя 7-дневен срок, в който прокурорът следва да ги отстрани.
Съдията-докладчик еднолично, в закрито заседание отменя определението за насрочване на делото и прекратява съдебното производство, ако прокурорът не внесе обвинителен акт в определения срок или не е отстранил очевидните фактически грешки. Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.
