С все по-амбициозни цели Европейският съюз ускорява прехода към възобновяема енергия, като притиска страните-членки на Балканите, включително България да се съобразява с високо поставените летви. Последната редакция на Директивата за възобновяемата енергия – RED III – изисква достигане на 42,5% дял на ВЕИ до 2030 г., с „препоръчителна“ цел от 45%. България формално изпълнява изискванията – делът на ВЕИ в крайното енергийно потребление достига 23% през 2025 г. Но зад тези числа се крие тревожна картина: здравни рискове, екологични щети, нарушени европейски конвенции и социализирани разходи. Из цяла България гражданите протестират и се съдят с общинските съвети и с инвеститорите във ВЕИ.
ЗЕВИ е изменен без оглед възможностите на общините
Внесените от депутатите Делян Добрев (Герб) и Павела Митова (ИТН) изменения на Закона за енергията от възобновяеми източници показват, че натискът от Брюксел за ускорено разрешаване на проекти се пренася механично в националното законодателство, без адекватна защита на обществения интерес. Резултатът е модел, при който „зелената“ политика се превръща в удобен чадър за вредни производства. Депутатът от Възраждане Коста Стоянов внесе питане до Министерството на здравеопазването и до Министерството на регионалното развитие и благоустройството питане относно прилаганите от българските институции регламенти за опазване живота и здравето на живущите в близост до ветрогенераторините паркове. От отговора на МЗ и МРРБ може да се направи извод, че България няма изградени законови спирачки срещу вредните производства и депониране то на отпадъците при експлоатация на вятърни турбини. Тези данни бяха приети от Върховния административен съд като доказателство по делото на жителите на гр. Вълчи дол, Варненско, срещу инвестиционните намерения за изграждане на турбини в този земеделски район.
Шум, инфразвук и човешко здраве: проблемът, който институциите не чуват
Вятърните турбини не са безшумни символи на устойчиво бъдеще. Те генерират нискочестотен шум и инфразвук – честоти под прага на човешкия слух, които обаче се възприемат от организма. Международни изследвания, цитирани в доклада по ЗИД на ЗЕВИ, свързват инфразвука с безсъние, хроничен стрес, вестибуларни нарушения и сърдечно-съдови симптоми.
В България този риск системно се подценява. Националните стандарти за инфразвук не се прилагат за ветропаркове, а мониторингът често се извършва от самите инвеститори. В оценките за въздействие върху околната среда (ОВОС) липсва реален анализ на здравните ефекти върху хората, живеещи на километри от турбините. Така здравето на цели общности се превръща в „външен разход“, който никой не калкулира.
Орхуската конвенция: подписана, но погазвана
България е ратифицирала Орхуската конвенция, която гарантира достъп до екологична информация, участие на обществеността и право на правосъдие. На практика обаче, при вятърните проекти тези принципи се заобикалят.
Особено тревожен е случаят с експерименталните турбини от 10–15 MW, чиито ОВОС се класифицират като „конфиденциални“. Това директно противоречи на Орхуската конвенция и на европейските регламенти за участие на обществеността. Решенията се вземат в затворен кръг между инвеститори и администрация, а местните общности са поставени пред свършен факт.
ОВОС по поръчка и конфликт на интереси
Над 90% от оценките за въздействие върху околната среда за ветропаркове са изготвяни от консултанти, свързани с инвеститорите. Това поражда системен конфликт на интереси, при който рисковете се минимизират, а обществените обсъждания се свеждат до формалност. Случаите в Калиакра и Добруджа показват, че дори при наличието на съдебни решения и научни доказателства, гласът на местните общности рядко влияе върху крайния резултат.
„Зелена“ ли е политиката без обществен договор?
Документите очертават тревожен модел: европейските климатични цели се прилагат в България без адекватна защита на здравето, природата и обществения интерес. Липсата на прозрачност, пренебрегването на рисковете и прехвърлянето на разходите към гражданите подкопават доверието в самата идея за зелен преход.
Въпросът вече не е „за“ или „против“ възобновяемата енергия. Въпросът е как, къде и в чия полза тя се развива. Без реално прилагане на Орхуската конвенция и без независим контрол, вятърната енергия рискува да се превърне от символ на устойчивост в поредния източник на социално и екологично напрежение.