На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица – време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. Народът нарича тази седмица „празна“, защото през цялото време не трябва да се работи.
Светлата седмица завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Тя се нарича още и Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото Възкресение.
Светлата седмица или Томината неделя е тясно свързана с името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. Оттогава останало и нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.
В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник – светите апостоли, в Светли вторник и сряда – св. Богородица, св. архидякон Стефан и св. Андрей, в Светли четвъртък – св. ап. Йоан и Яков, в Светли петък – св. ап. Петър, а в Светла събота – св. Йоан Кръстител.
Светли понеделник
На Светъл понеделник Православната Църква отдава култова почит на делото и паметта на светите апостоли. В митологичната памет на българина денят е известен като “разметни”, “разтурни” понеделник и се свърза със специфични обредни практики, касаещи бъдещото плодородие. Млади момчета, които са били коледари и са готови да встъпят в брачни взаимоотношения, сформират две ритуални дружинки и на поляна, извън населеното място, организират състезание с търкаляне на червени яйца.
Вярва се, че понеделниците по принцип са щастливи и късметлийски дни. Хората казват: “Нов ден, нов късмет” и затова през този ден започват нова работа, строеж на къща, стопанска постройка или друга сграда, или започват да копаят кладенец. В понеделник се влиза в нов дом, пали се за пръв път огън в ново огнище.
Хората казват, че роденото в понеделник дете ще е късметлия.
Светли Вторник
На Светъл вторник Християнската Църква почита живота и делото на архидякон Стефан и на свети апостол Андрей Първозвани.
Според народните традиции момите отново извършват ритуала Ладуване.
Народът смята вторниците за лоши дни. Този ден от седмицата е отреден на пости и през него се спазва полово табу.
Мнозина вярват, че жените, които кроят и шият дрехи във вторник овдовяват, а на тези, които предат и тъкат – децата и житото на нивата изгарят.
Не бива да се започва нищо ново – нито нова работа, нито нов строеж.
За най-лоши се смятат вторниците на Сирната и на Тодоровата седмица.
Светла Сряда
На Светла сряда Православната Църква засвидетелства почитта си към Пресвета Богородица. Обредното съдържание на празника се характеризира с амбивалентна специфика, водеща началото си от древния езически култ към живота, към Богинята-Майка и пораждащото начало. Едновременно с това се отдава ритуална почит и на култа към смъртта, възпоменава се паметта на мъртвите предци.
Светла сряда е популярна сред народа и с името “Празна сряда”, тъй като през периода не се извършва никаква домакинска и селскостопанска работа. Счита се, че това е най-големият момински празник през седмицата. Девойки, които са лазарували, извършват ритуала “Мара Лишанка” – с откраднатите чехли на бременни жени правят кукла (имитативна магия). Извършват обредно измиване на лицата си (катартична магия) и на лицето на куклата – ритуалът цели постигане на красота и сияен израз, който да подпомогне избирането на подходящ брачен партньор. Играе се Ладино хоро. Всички жени на територията на общността боядисват червени яйца и ги раздават в памет на мъртвите предци.
Срядата се смята за неутрален ден, през който също се пости и се спазва полово табу. Жените не мият косите си, а мъжете не се бръснат. Забранена е всяка женска домакинска работа, „за да не изгорят децата и къщата”.
Светли четвъртък
На Светъл четвъртък Християнската Църква почита делото и паметта на свети апостол и евангелист Йоан Богослов и на неговия брат, свети апостол Яков Зеведеев.
Четвъртъците се смятат за щастливи дни. На този ден се влиза в нова къща и се пали първият огън в огнището. Четвъртък е щастлив и за започване на нова работа. Това е ден на върховния бог на гръмотевиците и светкавиците в много европейски митологии.
Роденото в четвъртък дете ще е щастливо, работливо и богато.
Светли петък
На Светъл петък Християнската Църква почита Празника “Света Богородица Живоприемни източник”, а също делото и паметта на свети апостол Петър.
В народните представи Светъл петък е известен още като Лятната света Петка и образува противостояща двойка с Петковден, 14 октомври. Взнак на почит към светицата се организират общи празнични трапези в близост до храмовете и местностите, носещи името на преподобна Петка. Правят се курбани за всеобщо добро здраве и плодородие през новия сезон.
Смята се за много щастлива поличба, ако на връщане от празненството срещнеш бременна жена с дете на ръце.
На Светли петък жените не работят с вълна, не перат и не се мият, за да не разсърдят света Петка.
Петъчнте дни се смятат за най-лошите и тежките от седмицата, а през годината има дванадесет „черни” петъка, през които се забранява всякаква домакинска работа, спазва се строг пост и полово табу. Това са петъците преди Водици, Трифоновден, Тодороровден, среднопостница, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица, Кръстовден, Димитровден, Коледа, Сурваки.
Смята се, че децата, родени в петък, са нещастни и болнави.
Светла събота
На Светла събота, известна още като Празна събота, Православната Църква почита делото и личността на свети Йоан Кръстител.
Извършват се възпоменателни обредни практики – раздават се просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.
Съботата като ден от седмицата е посветен на починалите. В събота се правят всички помени и задушници. През този ден жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; не се кроят и шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, ще умре.
Родените в събота, наричани съботници, могат да гадаят сънища, да разпознават магьосници и бродници, да виждат вампири, върколаци и таласъми. Даже Чумата се страхува от хора и кучета, родени в събота. Според някои вярвания, съботниците могат дори да се превръщат в змейове.
Светла неделя, Томина неделя
Според Светото писание Господ сътворил света за шест дни, а на седмия седнал да си почине. Поради тази причина, последният ден от седмицата е определен за почивка. Но Господ е благословил труда на тези, които работят в неделя, за да осигурят прехраната на децата си.
На Томина неделя има строга забрана за женска домашна работа, особено за пране и за простиране, за да вържат нивите и градините обилен плод.
Сутринта в неделя, хората се измиват, обличат нови и чисти дрехи и отиват на църква. В неделя се правят годежи и сватби, с изключение на неделите през Великите пости и Мръсните дни; в неделя се посрещат гости. През този ден на жените е забранено да чистят, да перат или да шият дрехи.
Смята се, че който е роден в неделя ще успее да постигне всичко без много труд. Лесно ще натрупа пари, имот и знания, и винаги ще бъде здрав, бодър и силен.
Източник: Novini.bg
Снимка: Варненска и Великопреславска митрополия
