Докато във Варна се засаждат нови фиданки, съществуващи десетилетия дървета могат да бъдат загубени заради неправилни резитби и недостатъчни грижи. Доклад за зелената система на града повдига сериозни въпроси за опазването на растителността и контрола върху дейностите по поддръжката ѝ.
Едно дърво расте десетилетия, за да се превърне в част от облика на града. Поколения варненци минават под короната му, търсят сянката му през лятото и дори не се замислят колко време е било необходимо, за да достигне тези размери. Понякога обаче са достатъчни няколко часа с моторен трион, за да бъде премахната голяма част от клоните му. А възстановяването, ако изобщо е възможно, може да отнеме години.
Именно за такива практики предупреждава докладът „Практики за съхраняване на градските дървета в Община Варна“, който поставя под въпрос начина, по който се поддържа зелената система на морската столица. В него се разглеждат проблеми, свързани със санитарните резитби, засаждането на нова растителност, грижите за старите дървета и контрола върху дейностите по премахването им.
Един от най-сериозните проблеми е т.нар. изрязване „на глава“ – практика, при която се отстранява почти цялата корона на дървото и остава основно стволът. На пръв поглед това може да изглежда като радикално подрязване, но последствията понякога се проявяват едва след години.
„Особено вредно за зелената система е изрязването на дървета „на глава““, се посочва в документа.
Подобна намеса дървото е принудено да изразходва значителна част от ресурсите си, за да възстанови изгубената растителност. Ако не успее, то постепенно отслабва, започва да съхне и накрая може да се наложи да бъде премахнато.
Така се стига до своеобразен парадокс. От една страна, градът има нужда от повече зеленина, особено в горещите летни месеци. От друга, част от съществуващите големи дървета, които вече изпълняват тази функция, според автора не получават необходимата грижа.
А когато едно старо дърво изчезне, на негово място не може просто да се засади фиданка и проблемът да се счита за решен. Младото дръвче има нужда от години, понякога десетилетия, за да осигури същата сянка и да развие толкова голяма коренова система.
Оказва се, че и самото засаждане невинаги е достатъчно. В доклада се описват случаи на неподходящ избор на растителни видове, засаждане на прекалено близки разстояния и липса на редовно поливане през летните месеци. Това са сред причините, които авторът посочва за преждевременното изсъхване на нови насаждения.
Особено трудни за младите дървета са юли и август, когато високите температури и липсата на достатъчно влага затрудняват развитието им. Без последващи грижи дори добре замисленото озеленяване може да се окаже краткотрайно.
И тук възниква съвсем логичният въпрос – какъв е смисълът да се влагат средства в нови дървета, ако след това не се осигуряват условия те да оцелеят?
Сигнал за вековния чинар в “Аспарухово” доведе до проверка и 8 предписания
В документа са посочени ориентировъчни разходи между 75 и 500 евро за засаждането и поддръжката на едно дърво през първите три години. Приведена е и оценка за над 75 000 евро добавена стойност, която едно дърво може да създаде през целия си живот. Макар тези стойности да зависят от множество фактори, те илюстрират защо грижата за градската растителност не се изчерпва с разходите за засаждане.
Не по-малко важен е въпросът как се взема решението едно дърво да бъде премахнато. Кога действително е опасно и кога състоянието му позволява да бъде съхранено с подходяща намеса?
Докладът отправя критики към част от използваните методи за оценка и поставя въпроса за независимостта на експертизите. Според автора наличието на хралупи или други видими изменения не бива само по себе си да бъде достатъчно основание за отстраняването на едно дърво, без да е направена задълбочена професионална преценка.
Още по-сериозни са съмненията, свързани с работата на външните фирми, на които се възлагат дейности по поддръжката. Повдига се въпросът дали в определени случаи не съществува конфликт между финансовия интерес на изпълнителите и необходимостта да бъдат опазени здравите дървета.
Авторът изразява и опасения, че под формата на санитарна сеч е възможно да се извършва добив на дървесина. Посочени са твърдения за разрязване на дългогодишни дървета, включително липи и дъбове, на материали, които могат да бъдат използвани в мебелното производство и строителството.
Това са сериозни съмнения, които изискват конкретни проверки и доказателства. Самият доклад не установява наличието на нарушения или корупционни практики. Той обаче поставя важен въпрос – достатъчно прозрачен ли е процесът, при който се решава съдбата на дървета, растящи от десетилетия в публичните пространства на Варна?
И докато подобни въпроси остават предмет на обществен дебат, големите дървета продължават да изпълняват една функция, която често приемаме за даденост.
Те не са просто украса на улиците. През лятото короните им осигуряват сянка и ограничават нагряването на асфалта и сградите. Листата улавят част от праховите частици, а корените и почвата около тях подпомагат попиването на дъждовната вода.
В град като Варна, където строителството, автомобилният трафик и големите бетонирани пространства са част от ежедневието, тези ползи стават все по-важни. Зелените площи могат да смекчават ефекта на градските топлинни острови и да ограничават част от повърхностния отток при проливни дъждове.
Затова загубата на голямо дърво не означава единствено промяна в пейзажа. Тя може да означава по-малко сянка, по-силно нагряване на околните пространства и загуба на местообитание за птици и други животински видове.
Докладът обръща внимание и на последствията от строително-ремонтните дейности. Сред описаните проблеми са увреждането на коренови системи, асфалтирането непосредствено около стволовете и липсата на достатъчно пространство за естественото развитие на дърветата.
Подобни намеси невинаги водят до незабавни видими поражения. Едно дърво може да продължи да изглежда жизнено, докато постепенно губи способността си да усвоява необходимите вода и хранителни вещества.
Решението не е просто в по-честото засаждане на нови фиданки, а в цялостна промяна на отношението към съществуващата растителност. Необходими са професионална диагностика, правилни резитби, редовно поливане, подходящ подбор на видове и по-ясен контрол върху дейностите.
Сред предложенията е и създаването на актуален публичен регистър на зелената система, който да позволява проследяване на състоянието на дърветата и основанията за тяхното премахване. Подобна информация би дала възможност и на гражданите да разбират по-добре решенията, които засягат зеленината в техните квартали.
В заключителната част на документа се посочва, че фондация „Гея“ работи от 2017 г. за подобряване на практиките по опазване на градските дървета. Организацията заявява, че през годините са отправяни множество предложения и сигнали до местните институции, но според нея проблемите продължават да изискват по-сериозно внимание.
„Днес обществото на Варна настоява за реални общински грижи в защита на ценните градски дървета“, се казва в доклада.
Евгений Станимиров: Зелената система на Варна е жертва на години безхаберие
Всъщност големият въпрос не е дали във Варна се засаждат достатъчно нови дървета. Важно е и колко от тях ще оцелеят, как ще бъдат поддържани и дали съществуващите ще получат необходимата грижа, за да продължат да бъдат част от града.
Защото едно дърво може да бъде засадено за няколко минути. Но сянката, която ще дава след половин век, не може да бъде създадена със същата бързина.
А когато Варна загуби дърво, което е растяло 70 или 80 години, не губи само част от зеленината си. Губи и нещо, което следващите поколения ще трябва да чакат десетилетия, за да възстановят.
Позиция на Община Варна по конкретните критики, изложени в доклада, не е представена в предоставените материали.