Кучетата се дресират лесно, защото търсят връзка с човека. Котките – защото са независими и мислят самостоятелно – избират сами кога и дали да се подчинят. Някои животни, като мечките, тигрите и лъвовете, никога не се „обучават“ истински, а просто се подчиняват на страх и условен рефлекс. Дресурата не е въпрос на интелект, а на социална природа – едни животни търсят доверие, други – свобода.
Кучето: Еволюцията на подчинението
Дали едно животно подлежи на дресировка, не зависи от интелекта му, а от социалната му природа и еволюционната история.
Изследванията на Frontiers in Psychology показват, че кучетата са се развили в групи, където сътрудничеството е било ключово за оцеляване.
Произхождайки от вълци – животни с ясна йерархия, те инстинктивно приемат идеята за водач и следване на команди.
Когато човекът започва опитомяването им преди около 15 000 години, избира именно най-дружелюбните и податливи на взаимодействие индивиди.
Резултатът е животно, което притежава специална социална интелигентност – способност да разпознава човешки емоции, жестове и дори посоката на погледа.
Затова кучето не просто се подчинява – то иска да сътрудничи.
Котката: интелигентна, но независима
Котките, за разлика от кучетата, са самотни ловци по природа.
Произлизат от африканската дива котка (Felis silvestris lybica), която живее и ловува сама.
Това означава, че в еволюцията им никога не се е формирал инстинкт за следване на водач или за сътрудничество с група – те оцеляват чрез самостоятелност, а не чрез подчинение.
Според изследване на Университета в Токио (The Independent, 2013), котките напълно разпознават гласа на своя стопанин, но често избират да не реагират.
Проф. Наоко Ямагути обяснява:
„Котките не виждат причина да изпълняват команда, ако тя не е от полза за тях. Те не се подчиняват – те решават.“
Докато кучетата имат силен социален нагон и се мотивират от похвала, игра и връзка с човека, котките се водят от личен интерес.
Те ще се научат на команда или трик само ако:
- обучението е кратко,
- има ясна и непосредствена награда,
- и не се усеща натиск или наказание.
Котките не са „по-глупави“ – просто са по-самостоятелни мислители.
Те имат изключителна памет, ориентация и способност да решават проблеми сами – например да отварят врата, да намират път към дома или да разбират кога е време за хранене.
Това е друга форма на интелигентност – независима, а не подчинена.
Животни, които се поддават на обучение
Освен кучетата, добра способност за обучение проявяват и други социални видове:
- Конете – благодарение на стадния им инстинкт и чувствителност към езика на тялото;
- Делфините – високо интелигентни, реагират на жестове и символи, учат чрез награда;
- Папагалите – имитират човешка реч и запомнят асоциации;
- Плъховете и гарваните – показват логическо мислене и способност за обучение в лабораторни условия.
Животни, които не подлежат на дресировка
Според изследванията, публикувани в NCBI Bookshelf, животните, които живеят самостоятелно и не изграждат социални групи, трудно подлежат на дресировка.
Такива са:
- котковидните хищници в дивата природа (леопарди, тигри) – запомнят реакции, но не създават доверие или ако го направят е при изключително специфични ситуации, в които доверието е градено години наред;
- влечугите – мозъкът им не обработва социални сигнали, реагират само на средата и храната;
- риби и насекоми – поведението им е изцяло инстинктивно;
- мечки и други еднолични хищници – запомнят рутина, но не могат да развият послушание или партньорство.
Митът за „танцуващите мечки“
Дълго време на панаири в България, Индия и други страни се показвали „танцуващи мечки“, които всъщност били жертви на изтезание, а не на дресура.
Младите мечки били вързвани с метални халки, лапите им нагрявани, докато звучи музика.
С времето животните свързвали звука с болката и започвали да се изправят и „танцуват“ от страх – класически пример за условен рефлекс, а не за осъзнато обучение.
Днес тази практика е забранена.
Последните „танцуващи мечки“ в България са спасени през 2007 г. и живеят в Парка за танцуващи мечки край Белица, създаден от организацията „Четири лапи“.
Те са живо доказателство, че истинската дресура не се постига със страх, а с доверие.
Тигри и лъвове в цирковете – дресура или контрол
Големите котки често изглеждат „обучени“ в цирковете, но реално това е поведение, изградено чрез страх, не чрез доверие.
Още от малки животните се изолират и приучават да реагират на команди с помощта на условни рефлекси и заплаха от наказание.
Когато лъв прескача обръч или тигър сяда на стол, той не изпълнява команда от разбирателство, а се предпазва от нежелана последица.
Тези хищници са интелигентни, но не са социални – не познават подчинението, а само инстинкта за оцеляване.
Днес все повече страни, включително и България, забраняват използването на диви животни в циркове, тъй като методите им нарушават благосъстоянието и безопасността на животните.
Заключение
Дресурата не е въпрос на интелект, а на социална нужда и връзка.
Кучетата търсят общуване и одобрение.
Котките ценят свободата си и мислят самостоятелно.
А животните, които не познават груповия живот, просто не виждат причина да се подчиняват.
Както казва етологът Джон Брадшоу от Университета в Бристол:
„Кучетата искат да работят с нас. Котките – да живеят до нас. Това е разликата между партньор и съквартирант.“
Използвани източници:
- Frontiers in Psychology, 2020
- National Academies Press / NCBI Bookshelf, 2009
- The Independent, 2013
- Business Insider, 2017
- Four Paws International / Park for Dancing Bears – Belitsa