В България беше стартирана петиция с призив за постепенен и планиран преход към закриване на традиционните зоологически градини. Според инициаторите моделът, при който диви животни живеят зад решетки и в ограничени пространства, е морално и концептуално остарял. Петицията настоява държавата да насочи усилията си към по-съвременни, устойчиви и етични алтернативи, които да заменят настоящата практика.
Авторите подчертават, че животните са живи същества със сложни поведенчески и емоционални нужди, които трудно могат да бъдат удовлетворени в среда, лишена от естествени стимули. Според тях разликата между човешкия затвор и животинската клетка е единствено в названието, но не и в лишаването от свобода. В текста се акцентира, че „красивото име не променя реалността на решетките“.
Петицията предлага поетапно прекратяване на приемането на нови животни и създаване на план за преместване на настоящите обитатели в спасителни и рехабилитационни центрове, или – когато това не е възможно – осигуряване на грижи до края на живота им.
Според инициаторите подобен хуманен подход ще позволи на страната да се адаптира към модерните тенденции, наблюдавани в редица държави, където класическият модел на зоопарковете отстъпва място на спасителни паркове, природни резервати и иновативни образователни програми без експлоатация на животни.
Поддръжниците на инициативата вярват, че България може да стане пример в региона, ако избере „пътя на състраданието и уважението към живота“. Според тях подобна промяна би изпратила силен сигнал за зрелост, културно развитие и готовност обществото да защити тези, които нямат възможност да се защитят сами.
Петицията цели да насочи обществен и институционален дебат към бъдеще, в което отношението към животните е по-хуманно, по-осъзнато и съобразено със съвременните етични стандарти.