Завърши работата по уникалния младежки проект „Град, целунат от морето – Шарен кръстопът“, който направи вълнуваща разходка из историята, бита, културата и обичаите на етносите и етнографските общности, съставящи колоритното богатство на Варна и областта.
Пътуването на екипа в този свят непознат, беше истинско приключение и богато емоционално преживяване, на което се постарахме да ви направим съпричастни.
Срещнахме изключителни хора, научихме много любопитни неща и най-вече разбрахме, че няма нищо по-красиво от това да живеем в хармония и взаимно уважение, независимо къде ни водят корените и историята ни.
В последната част на поредицата Светлозара Колева, екскурзовод в Етнографски музей – Варна, запознава аудиторията ни с основните групи население, които живеят във варненския регион. Част от тях е и етнографската общност на гагаузите, за които твърде малко се знае.
Гагаузите са тюркоезична етнографска група с православно вероизповедание, избягала заедно с днешните бесарабски българи (т.нар. тукани) от българските земи на Османската империя през XIX в.
Няма единно мнение относно произхода им. Основните хипотези са, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи и печенеги) или смес от тях, както и най-подробно документираната – че са езиково турцизирани православни българи.
„Условно, те могат да се разделят на две, крайморски и вътрешни гагаузи. Една от причините за това деление, е че тези гагаузи, които са край Варна и Черноморието, по време на църковните борби, които се водят от нашето православие в края на 19-ти век, те приемат гръцката патриаршия. Затова започват да се гърчеят. Дори и сега част от имената им са по-особени – Керекица, Антим, Фотинка, те внасят спецификата на гръцката култура, която възниква вследствие на църковните борби. Другите гагаузи си остават към източното православие. Те възприемат по-бързо българските обичаи и традиции, докато черноморските си остават една по-затворена общност.
Кои са характерните ястия при гагаузите? Една от характерните ястия, е баница кафърма. Тя се приготвя като се набират листите и се слагат в тавата и се залива с подсирено прясно мляко, което е по-гъсто. Това мляко се смесва с яйца и се пече, това е едно от техните специфични ястия“, разказва в последният филм от поредицата ни Светлозара Колева.
Десетият филм припомня какво събрахме като безценно богатство в рамките на една година, в която имахме щастието да работим заедно по този проект. А то не беше никак малко. Мъдрост и емоция има във всеки от епизодите, посветени на арменската, влашката, еврейска, гръцка, ромска, турска, казашка общност и ваяшката, тракийска, ченгенска и гагаузка етнографски групи.
Скъпи приятели, надяваме се, че ви е било приятно с нашата разходка по шарения кръстопът от култура и обичаи в нашият град, целунат от морето! Надяваме се нашата поредица не само да е обогатила познанията ви, но и да е предизвикала респект и уважения към хората, които ни отвориха широко вратата на своя свят!
Благодарим на Роси и Стаси Станчеви и Емо Христов за това, че с младежка усмивка и енергия направиха тази поредица уникална.
А те от своя страна ви пожелават: Бъдете здрави, позитивни и толерантни! Светът е шарен и красив, бъдете като него!
Проектът на Сдружение „Пресклуб Варна“ бе осъществен благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, “Ти и Lidl за по-добър живот” в партньорство с Фондация “Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.
Медийни партньори по проекта са младежкото издание Youth Street Varna и информационното издание TheSite24.net.
