Близо четирима от десет българи признават, че са купували лекарствен продукт, хранителна добавка или друг продукт за здравето, без да проверят кой го произвежда. В същото време ИАЛ е открила над 20 онлайн платформи за незаконна продажба на лекарствени продукти, а от началото на годината при проверки са установени над 10 000 опаковки, неразрешени за употреба у нас. На този фон стартира националната кампания „Здраве без риск“, която дава и възможност на гражданите да подават сигнали за съмнителни продукти.
Близо 39% от българите са купували продукт, рекламиран като полезен за здравето, без да проверят кой е неговият производител. Същият дял рядко или никога не се консултира с лекар или фармацевт, преди да използва лекарство, хранителна добавка или друг подобен продукт.
Това показват данни от национално проучване на социологическа агенция „Тренд“, представено при старта на Националната информационна кампания „Здраве без риск“.
Резултатите очертават сериозно разминаване между осъзнаването на опасността и поведението на потребителите. 89% от анкетираните смятат, че купуването на лекарства, добавки и други здравни продукти от непознати сайтове или през социалните мрежи крие риск. Въпреки това значителна част от тях признават, че не винаги проверяват какво и от кого купуват.
Още 36% са правили покупка под влияние на реклама, публикация в интернет или препоръка в социалните мрежи.
Според представените от „Тренд“ данни около два милиона българи са използвали продукт, рекламиран като полезен за здравето. 16% от запитаните заявяват, че никога не се консултират с лекар или фармацевт преди употребата на подобен продукт.
В същото време медицинските специалисти продължават да бъдат сред източниците с най-високо доверие – 63% от анкетираните посочват лекаря, а 47% – фармацевта като хора, които оказват най-голямо влияние върху решенията им за здравето.
Над 10 000 опаковки неразрешени лекарства са открити при проверки
Данните на Изпълнителната агенция по лекарствата показват и другата страна на проблема.
Само от началото на 2026 г. ИАЛ е извършила над 450 проверки в лекарствоснабдителната мрежа. При седем съвместни проверки с други институции са установени повече от 10 000 опаковки лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба в България.
Проверени са и 57 интернет сайта. Установени са над 20 онлайн платформи, чрез които незаконно се предлагат лекарствени продукти – пептиди.
От началото на годината ИАЛ е изпратила до ГДБОП 15 преписки с документи от извършени контролни покупки.
Според изпълнителния директор на ИАЛ маг.-фарм. Богдан Кирилов през последните месеци все по-често се наблюдава разпространение на пептиди, рекламирани за отслабване. Той предупреди, че нерегламентираното им предлагане е незаконно и крие сериозен риск за здравето.
Стартира „Здраве без риск“
Именно на фона на тези данни започва Националната информационна кампания „Здраве без риск“, организирана от Healthcare Magazine с институционалната подкрепа на Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата и Българския лекарски съюз.
Във фокуса ѝ попадат нерегламентираните лекарствени продукти, подвеждащо рекламираните хранителни добавки и здравните твърдения, които достигат до потребителите през интернет и социалните мрежи.
Целта е хората по-лесно да разпознават потенциалния риск, да проверяват произхода и съдържанието на продуктите и да търсят медицинска експертиза, вместо да се доверяват единствено на рекламни обещания.
„Министерството на здравеопазването не приема човек, който търси решение за здравето си, да бъде мишена на непрозрачен маркетинг, медицински твърдения да могат да се разпространяват без доказателства, а отговорността да се крие зад анонимни профили, платени публикации или неясни доставчици“, заяви заместник-министърът на здравеопазването д-р Николай Вълов.
Гражданите ще могат да подават сигнали
Кампанията предвижда и конкретен механизъм за реакция. На сайта bezrisk.bg ще работи специален бутон „Подай сигнал“, чрез който гражданите ще могат да съобщават за съмнителни лекарствени продукти, хранителни добавки и подвеждащи предложения, свързани със здравето.
Получените сигнали ще бъдат препращани към компетентните институции за проверка и предприемане на действия според правомощията им.
Кампанията ще продължи чрез национални и регионални медии, дигитални канали и експертни материали с участието на лекари, фармацевти и други специалисти.