Мина истерията покрай матурите по БЕЛ и математика за 7-ми клас, сега върви еуфорията покрай кандидатстването на младежите, свързана с много трепети, мечти и очаквания. Как да подберем правилното училище и специалност спрямо постиженията на децата и най-вече според интересите им? Къде е пресечната точка между претоварената от излишна информация образователна система, родителски амбиции, мързела на учениците и интересите им извън класната стая? Кое налага децата да бъдат ангажирани в частни уроци от 5-ти клас, за да се подготвят за НВО в седми, не е ли това порочна тенденция?
За тези и други актуални теми разговаря репортер на СайтЪТ с Жечка Георгиева, обичаният и уважаван директор на Варненската търговска гимназия. Училище – мечта за родители и ученици!
“Много отдавна системата, министър Вълчев, предишният министър също, се противопоставяха на частните уроци. Системата би трябвало да може сама да се справи, но за да бъдат търсени тези частни уроци, значи има проблем в тази система.
Единият проблем, това е прословутият сегашен мързел на децата, но това не е мързел от днес, то си е съществувало.
Другият проблем са прекалено натоварените учебни програми, които се опитват колегите от години да променят към олекотяване. Решимостта на МОН е да се олекотят тея програми, но предполагам, че съпротивата идва от колегите, които са в комисиите, съставящи тези програми.
Ако олекотим програмите, смятам, че системата ще се справи. С повечето часове за упражнения, с многото консултации, които има в училище, но децата не посещават, ако не бъдат заставени.
Ходенето на урок само по себе си не е получаване на знания, ако детето не е духом на този урок. Отдавна сме на мнение, че ако системата работи добре, не би трябвало да се стига до частни уроци.
Изпитите са нещо много хубаво, което дава една обективна оценка. Доколко е обективна обаче, когато се посещават частни уроци? Това е големият въпрос!
Може би най-обективните оценки са в десети клас, защото там много малък процент от децата ходят на частни уроци. Имаме нужда от Националното външно оценяване, но то да е обективно. Самата система да измери себе си. Самото училище да измери себе си. Да видим дефицитите на една външна оценка, не наша оценка. Макар и по критерии, тестовете, когато сами ги правим, има разлики.
Що се отнася до това как деца и родители да подходят при избора на училища и специалности, така че желанията им да са адекватни на реалните възможности, г-жа Георгиева сподели, че години наред се публикува в РУО Варна статистика на минимални и максимални балове.
Всеки може да види минималния бал от предходната година за дадена специалност и изчислявайки бала на детето, родителят да се ориентира къде е най-добре да кандидатства. Няма как при бал 100 да се гони гимназия с висок бал. Ако предпочитанията са реални, няма да има разочарования след това.
Питаме също как се случва така, че деца с по-нисък бал влизат в специалности, за които се борят други техни връстници с по-висок бал.
Два са факторите, които определят влизането на едно дете в дадено училище. Първото, е желанието на детето, второто – балът. Няма как, ако детето е на 20-то желание да бъде съобразено с това, което е на първо желание.
Приоритет е желанието на детето, затова подредбата е толкова важна. Не трябва да изредим всичко, а там, където нашият бал съвпада с минималния бал на дадената специалност.
Що се отнася до симбиозата между учители и родители, Жечка Георгиева подчерта, че най-доброто е доверието между тях.
“И двете страни работим в една посока – най-доброто за детето. Няма как да мислим лошото на детето. В съвременните условия децата са много задоволени, имат достъп до много информация, но тя невинаги е добра за тяхното развитие. Те трябва да попаднат на дадено съдържание в определен етап от своя път. Това сега няма как да го контролираме. Затова призовавам за доверие в името на децата ни!”, допълни Жечка Георгиева.
