За пореден път Радинка Райкова от ДоброЛЕК доказа, че доброто съществува и е нужно само желание и човещина, за да се хвърлим с цялата си енергия в битката да помогнем. Особено на нещо малко, беззащитно и губещо битката с живота в дълбока шахта…
Случаят е от вчера. Докато изпълнява служебните си задължения в Добрич, Ради попада на бедстващо малко коте в дълбока шахта. Така започва отчаяния опит опашатото животинче да бъде извадено от капана и спасено.
За съжаление институциите, спазвайки своите разпоредби, отказват намеса, но за сметка на това други човеци дават сили и подкрепа на Ради, че не е сама и доброто съществува.
СайтЪТ споделя коментара й, писан след драматичния развой на събитията, без редакторска намеса:
“Добричкият бебочев е вече гушнат до грейка с топла вода във вълнена дрешка и спинка, настанен в голямата метална клетка в болничното ни мазе.
Твърде съм изморена и изтощена за прочувствени постове, обаче това, което днес се случи е нещо толкова показателно за разпада на обществото ни, на душите ни, на липсващата ни човещина.
И в същото време случката изтласка напред шепа хора, ама сърцати!
Има такива.
Знам.
Познавам не малко.
Когато ходим по събития, по фестивали и разни мероприятия срещаме такива хора.
Пипнем ги – не изчезват.
Казвам ви – има ги!
Днес, едно момиче с колело се втурна да ми помага да вадим котето. Каза, че ще изпрати пари, нищо, че няма. Нищо, че има 17 котки и се справя сама.
Две момчета светкавично дойдоха да съдействат с каквото могат.
Една жена се обади да попита дали съм още там, да идва… (вече бях на село).
Един мъж също звънна, видял късно публикацията, но тръгвал…
Благодаря ви хора от сърце!
Куража е велико нещо!
Съответно се сблъсках с тоооолкова много безхаберие, безсърдечност, нехайство, отегчение от темата с уличните животни, самовглъбяване в собствената си дребнавост и жалко съществуване.
Докоснах се лично, защото лично отидох, и до Пожарната и до Полицията с едни хора, против които няма да кажа нищо лошо. Защото коя съм аз да им давам определения, ама…
Фактите говорят сами за себе си.
В пожарната този от който зависи дали да се съдейства или не дори не си показа носа навън да ми каже две приказки.
Да ми откаже.
Той може би се беше изчерпал с откаказа, който е отсякъл на 112.
Аз реших да отида на място, по човешки, да помоля за помощ.
Човешки – нечовешки…
Чрез друг човек предаде, че не разрешава и точка.
От там отидох лично в полицията. Пак така, с човешка надежда.
Думите на първия полицай бяха “Няма престъпление, така че…”
Ние не знаем, защото котето може и да е изхвърлено там.
А и когато има престъпление (както с нашите простреляни в главите с бойно оръжие котета някъде до къщата ни) пак не се прави кой знае какво, ама карай, да върви…
Думите на втория и третия полицай май няма да ги споделям.
Освен, че ме предупредиха, че ако вляза в онази дупка – мръсна, гадна, противна, натъпкана с боклуци, със счупени решетки от стърчаща арматура шахта дълбока 5 – 6 метра където агонизира малкото сляпо котенце (до хранителен магазин!) ще нощувам в полицията…
На другия ден щели да ме пуснат, но ще ми образуват дело за нахлуване в “частен имот”!
Боже, те полицаите са по – добри с думите от брокерите на жилища. Щом тази смрад там е “частен имот” представям си какви думи биха използвали ако продават апартаменти.
Говорих с Община Добрич (Dobrich Municipality) няколко пъти – без резултат…
Мила Родна картинка.
Всеки да направи изводи за себе си.
Аз моите не само ги направих, а и ги почувствах.
Накрая извиках Неволята и заедно се справихме.
Докторът дойде извънредно да отвори кабинета, за да прегледа малчо.
Котето ще бъде най – вероятно без очи.
Може да вижда леки силуети. Рано е да се каже още
Беше умряло от глад и жажда.
Бълхите по него бяха повече от космите.
Плаче направо на умиране, лута се в клетката, блъска се…
Ала когато го галиш – мърка…
Обичта е велика сила!
Настанихме го у нас, това е най – най – неподходящият вариант.
Имаме много животни.
Много от тях с разни особености.
То е в отделно помещение за сега…
Трябва му лечение на очите и наблюдение.
По – нататък ще му се пуснат кръвни изследвания и тестове.
Ще му търсим активно стопани, приемни, постоянни…
Тези хора, които ни познават или знаят повече за нас, са наясно, че то не може да остане тук.
Дано всички, които днес не изцедиха нито капчица обич и съпричастност от сърцата си за дадената ситуация и нужда на тази искрица живот, да спят спокойно.
Или пък неспокойно…
Господ се надявам да разпореди всекиму според заслугите.
Аз ще спя СЛАДКО!
Изтощена съм, а бебо е жив, ще се възстанови и вече е на спокойно, сигурно и затоплено…”
