В разгара на лятото, когато мнозина се отправят към морския бряг, но знаем ли, кои са най-известните морски легенди и суеверия? Това беше темата на откритата днес изложба „Морски ритуали и традиции“ във Военноморския музей във Варна, в която посетителите могат да се запознаят с най-интересните морски вярвания и практики, много от които продължават да се спазват до днес.
Кои обаче са по-интересните суеверия и легенди, които моряците разказват?
Едно от суеверията е свързано с жените. Всъщност, едно от най-старите моряшки поверия гласи, че жена на борда носи нещастие. Според някои – корабът носи женска душа, която силно ревнува, ако се появи друга дама.
За разлика от жените, котките пък винаги са били добре дошли на палубата. Смятало се, че мъркащите пасажери носят късмет, а най-важното било, че където има котка, няма плъхове. Някои моряци вярвали дори, че котките имат магически сили, скрити в опашките им, чрез които могат да контролоират времето. Истината обаче е, че котките усещат ниското атмосферно налягане, което често идва преди буря в морето и това ги карало да се чувстват неспокойни.
Друго морско суеверие е свързано със свирукането. На борда било забранено да се свири с уста, за да не се предизвика и усили вятърът, който може до доведе до свирепи бури след себе си. Въпреки това, ако моряците заседнат в безветрени води, подсвиркват с надеждата да разбудят бриза, който да ги “духне” напред.
Пляскането с ръце на борда също е било забранено, а причината отново е свързана с времето. Смятало се, че по този начин могат да се предизвикат гръмотевици.
Обецата на ухото на моряците също не е случайна. Според някои, моряците носели обеци като талисман срещу удавяне, а според други младите моряци си пробивали ухото след първото прекосяване на екватора и след успешното преминаване на опасните води на нос Хорн. Има и още твърдения като това, че моряците носят златни обеци, за да платят за погребението си, ако умрат в чужди води.
Какви са още поверията, традициите и суеверията на моряците, разказва директорът на Военноморския музей д-р Мариана Кръстева:
Една от най-старите легенди свързана с моряците е тази за Летящия холандец – призрачният кораб, осъден никога да не се доближи до сушата.
Тази стара средновековна легенда има различни версии. Най-разпространената е, че капитанът на кораба Хендрик Ван дер Декен бил осъден от небесните сили вечно да скита по моретата заради високомерието си. По пътя за Индия, когато екипажът наближил нос Добра Надежда, се извила страшна буря, застрашаваща да потопи кораба.
Без да обръща внимание на изплашените до смърт моряци, капитанът решил да се бори със стихията и на всяка цена да премине през опасния нос. Проклинайки вятъра, Декен заявил, че ако трябва ще упорства цяла вечност, но ще успее да излезе от капана на бурята. Едва изрекъл думите си, насред високите бушуващи вълни капитанът се оказал сам на мостика на своя кораб. Оттогава Летящият холандец, със своя прокълнат капитан, продължава да се носи с разпънати платна насред бурното море, като най-често може да бъде видян между опасните води на нос Добра Надежда и нос Хорн.
Тази легенда е подхранвана през годините от измамните миражни видения, които се случва да наблюдават моряците. Все още се вярва, че срещата с Летящия холандец не вещае нищо добро и е предвестник на страшни бури.
Суеверия има във всяко общество, но може би при моряците са повече, защото са по-уязвими, посочи Кръстева. И уточни, че това е и причината да я има поговорката, че който не е плавал по море, той не са знае как да се моли.
За ритуала при първо пресичане на Екватора, известен като Нептуновото кръщение, Кръстева разказа, че началото му се губи в отминалите две столетия. Известно е, че първоначално всъщност старите моряци са се възползвали да се гаврят с младите си колеги. С течение на годините обаче се е стигнало до ритуала, който днес е празник и за екипажа, и за пътниците. Свои суеверия имат и рибарите, каза още Кръстева.
По думите й вярва се, че първото излизане за сезона трябва да е с нова мрежа. Може старата да е здрава, но тя е за после, защото с новата показваш уважение към силите, които ще ти донесат богат улов, обясни Кръстева. Тя припомни и това, че не се залавят и убиват морски птици. Причината е в поверието, че в тях се вселяват душите на загинали моряци.
За традиционното пожелание за попътен вятър и 7 фута под кила, Кръстева с усмивка посочи, че ветроходците например не са много радостни вятърът им да е попътен. В пожеланието обаче се влагат положителни послания за добър и успешен път, така че се е наложило с годините. Седемте фута под кила пък са за чисти и дълбоки води, та корабът да не заседне.
Моряците си имат собствена митология, тя ги е съпътствала в ежедневието им, допълни Кръстева. Като пример за това тя даде историите за страховити и непознати морски създания, способни да създадат сериозни проблеми в открити води. Такава е и историята за призрачния „Летящ холандец“, макар че той не е „засичан“ в Черно море, с усмивка посочи Кръстева.
В новата експозиция на музея могат да бъдат разгледани и артефакти от емблематични моменти от родното корабоплаване. Сред тях са свидетелства за Нептуново кръщение, автентичен реквизит, използван на борда на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ при извършването на този ритуал след прекосяването на най-големия паралел, монетата от залагането на кила на първия от многофункционалните модулни патрулни кораба за Военноморските сили. Представени са и доказателства, че действително на борда капитанът е пръв след Бога и има право да бракосъчетава, да кръщава и да погребва.
Изложбата е реализирана със съдействието на Националния военноисторически музей и на командира и екипажа на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
