Всеки четвърти представител на регионална медия признава, че се е подвеждал в работата си от фалшиви новини
По темите за приемането на еврото, за българската сигурност и отбрана, за емигрантите и приемането на България в Шенген се срещат най-много фалшиви новини. Това споделят представители на регионални медии в проучване чрез анкета, направена през 2024 г. Анкетата е част от Анализ на информационната среда в местните медии – дезинформация и фалшиви новини, изготвен от Българското училище за политика „Димитър Паница“ по проект „Контрапропаганда близо до вас – подобряване на капацитета на местни медии и местни информационни сайтове за справяне с дезинформацията и фалшивите новини“. 73% от анкетираните смятат, че по темата за приемането на еврото в България има най-много фалшиви новини. Емигрантите в България и националната сигурност и отбрана се възприемат също като теми с висока опасност от невярна информация, като са посочени съответно от 54% и 43% от анкетираните журналисти. И темите за „унищожаването” на българската икономика и приемането на България в Шенген се оценяват като високорискови (33% и 38%). Демографската криза и споровете с промени в учебниците и образованието се отбелязват като най-малко опасни според анкетираните (17% и 19%). Интересно е, че въпроси като равенството на половете и домашното насилие, както и правата на ЛГБТ и хората с различна сексуална ориентация са с по-ниски проценти на възприемане за висока опасност (20% и 15%), но те все пак явно са внимателно следени теми. Изводите от това са, че теми, свързани със сигурността, икономиката и миграцията са силно податливи на дезинформация и са възприемани като най-опасни за обществото.
43% от анкетираните представители на местни медии казват, че те самите всеки ден или почти всеки ден попадат на новини или информация, които смятат, че изопачават факти или са фалшиви. 1/3 твърдят, че това им се случва поне веднъж седмично.
В продължение на темата е и въпросът за наличието фалшиви новини в медиите, в които работят или издават включените в проучването. 66% от тях твърдят, че в медиите им няма проблем с фалшивите новини, а 8% откровено не се интересуват от това и не желат да отговорят на въпроса. 26% от анкетираните казват, че се сблъскват с фалшиви новини, само когато търсят информация в работния си процес.
Логическото продължение на въпроса за проблема с фалшивите новини е и питането за начините, по които отговорилите на анкетата преценяват истинността, неистинността или степента на дезинформация в информационния поток. С най-висок процент са два отговора – „проверявам източниците, публикували информацията“ (97%) и „проверявам източниците, посочени в самата информация“ (92%). „Питам специалисти“ (84%) и „проверявам в интернет с търсачка“ (84%) са други начини, по които местните журналисти разбират дали това, което слушат и гледат, е достоверно и точно. Само 46% от анкетираните казват, че проверяват информацията във факт-чек платформи. Успокоително стои процентът (76) на отговорилите, че техни материали не се е случвало да се повлияват от фалшиви новини неволно. 24 процента, една четвърт, обаче казват обратното.
Следвайки темата за доверието и журналистическата отговорност пред аудиторията, впечатление правят отговорите на следващия въпрос: „Вие лично до колко се доверявате на новини и информация от…“. Най-високо е доверието на анкетираните към БНР (38%), БТА (38%) и БНТ (32%). На този фон е тревожно декларираното доверие по отношение на всички останали български медии, при които единствено се появяват 14% доверие към вестниците, а всички останали: частни радиа и телевизии, агенции, списания се ползват с от 3% до 8% доверие. На същото ниско ниво на доверие са интернет като източник и в частност социалните мрежи – Facebook, Тelegram, YouTube.
Като цяло всички анкетирани журналисти от местните медии твърдят, че при подготовката на материалите си стриктно се придържат към защитата на обществения интерес (97%), 92% се ръководят от принципа „да бъдат представени всички гледни точки“. Следващите, посочени по-важност критерии, са „стоя далеч от теми, по които нямам експертиза“ (54%) и „личната преценка коя страна да бъде подкрепена“ (43%). 38% заявяват, че използват всичко онова, което би направило материалите им четивни, а 11% казват, че търсят скандалното при подготовка на текстовете си. 15% признават, че предпочитат да стоят далеч от теми, свързани с властта и с пари.
Повече от половината (54%) от респондентите казват, че могат да влияят върху редакционната политика на своята медия, 16% твърдят че имат контрол над редакционната политика тогава, когато се касае за техни лични материали или конкретна, специфична сфера, 8% откровено признават, че не могат да определят съдържанието на медията си, а други осем процента не желаят да отговорят, което вероятно може да бъде причислено към първите осем.
На въпроса как преценяват работата на журналистите в България 49% от отговорилите на анкетата твърдят, че „журналистите са принудени да пишат експресно заради читателите“, което е следвано от твърдението, че „понякога се налага да изпълняват политически или икономически поръчки“. И двете показват зависимостта на местната журналистика от пазарната и медийна среда и техните „потребители“, т.е. читатели и спонсори.
В края на анкетата 68% от запитаните журналисти заявяват, че е възможна ефективната борба срещу дезинформацията, фалшивите новини и невярната и подвеждаща информация. Само 24% не вярват, че това може да стане, а осем процента не дават отговор. Според журналистите от местните медии най-важно е да бъдат направени законови промени, с които да се увеличи отговорността за разпространението на подобно съдържание (23%). На следващо място е предложението фалшивите новини да бъдат оборвани от ясни източници (19%) и само 11% посочват като необходимост да бъде акцентирано върху образованието, без разлика на възрастта. Едва 9% застъпват идеята да бъде търсена лична отговорност от авторите на подвеждащи материали, вероятно с ясното съзнание, че всеки един журналист неволно би могъл да попадне в такава роля, пропускайки даден момент на проверка на информация и превръщайки се в неволен съучастник на разпространителите на зловредна информация.
Резултатите от анкетата недвусмислено показват, че професионалните журналисти са кооперативно и отговорно настроени към съучастие в справянето с проблемите на дезинформацията и те самите също трябва да бъдат подкрепяни в усилията им за чиста информационна среда.
Анкетата с представители на регионални и общински медии от всички области на страната е част от Анализ на информационната среда в местните медии – дезинформация и фалшиви новини. Анализът е фокусиран върху съдържание на местни медии и информационни сайтове, като има за цел да установи степента на проникване през тях на дезинформацията и фалшивите новини по отношение на ценностите на Европейския съюз. За целите на анализа са изследвани и материали, публикувани в местни и регионални издания в периода септември 2023 г. – февруари 2024 г. Общият брой анализирани медии е над 1500, от които повече от 250 са местни и регионални медии.
