Варненският апелативен съд призна за виновен мъж за това, че умишлено умъртвил жената, с която съжителствал, по особено мъчителен за нея начин, с особена жестокост и в условията на домашно насилие, съобщиха от пресслужбата на Апелативния съд в морския град, предаде TheSite24. Престъплението е било извършено от Антон Т. на 13 юни 2020 г. в с. Аврен, а смъртта на Гина И. настъпила близо месец по-късно. На подсъдимия бе наложено наказание „лишаване от свобода“ за 17 години и 6 месеца.
Апелативният съд отмени присъда, постановена от Варненския окръжен съд, с която 51-годишният мъж е бил признат за виновен за по-леко наказуемо престъпление – умишлено нанасяне на лека телесна повреда, вследствие на която по непредпазливост причинил смъртта й. Със съдебния акт на първата инстанция той е бил лишен от свобода за 5 години.
Въззивният съд потвърди размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди на наследници на починалата – общо 390 хиляди лв.
През 2019 г. 46-годишният тогава Антон и 31-годишната Гина заживели на семейни начала. Ежедневно употребявали алкохол, парите за който печелела основно пострадалата. След прием на алкохол, мъжът ставал агресивен и биел съжителката си.
Тя се прибирала при родителите си, но той я убеждавал да се върне. За оказваното й насилие пострадалата не уведомила полицията и не поискала мерки по Закона за защита от домашно насилие. На 13 юни 2020 г. двамата пили в заведение. Вечерта у дома подсъдимият се ядосал и нанесъл на Гина най-малко 5 силни удара с юмруци в лицето и главата й.
В следващите два дни състоянието на жената се влошило. След намесата на нейни близки, бил извикан екип на Спешна помощ и последвала хоспитализацията й.
Извършена била животоспасяваща операция. Въпреки проведеното лечение, пострадалата починала на 11 юли. Причина за смъртта й била мозъчна травма.
Партньорът й бил привлечен към наказателна отговорност и задържан 6 месеца по-късно.
Делото във въззивния съд бе образувано по протест на прокуратурата, жалби от частните обвинители и подсъдимия срещу присъдата на Окръжния съд. Държавното и частното обвинение поискаха подсъдимият да бъде признат за виновен по първоначалното обвинение – за умишлено убийство, извършено с особена жестокост, по особено мъчителен за жертвата начин и при условията на домашно насилие. Антон Т. и защитата му помолиха за оправдателна присъда. Мъжът отстоява тезата, че Гина е починала от корона вирус.
За правилно и изчерпателно провеждане на съдебните действия във въззивното производство и изясняване на обективната истина, съставът проведе задълбочено съдебно следствие. Апелативният съд назначи комплексна съдебно-медицинска и трасологична експертиза, и съдебно-медицинска – на подсъдимия. Разпита свидетели, събра писмени доказателства.
Всички вещи лица са категорични, че фаталният край за Гина И. не е вследствие на Ковид инфекция. А за системността на насилието, упражнявано спрямо нея, има множество свидетелски показания.
Като прецени доказателствата, въззивният съд приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление – убийство. За него е имало обвинение пред първата инстанция, но тя е оправдала Антон Т. Апелативният съд прие, че той е виновен именно по това обвинение, а не за причиняване на телесна повреда, от която е последвала смърт.
Причинените увреждания в главата на пострадалата са в причинна връзка със смъртта й. Ако е била оказана своевременна лекарска помощ, спасяването на живота й е било възможно. Дори виждайки влошаването на състоянието на жената, с която живее, подсъдимият не предприел нищо. Повече от две денонощия и половина, пострадалата е усещала физически болки и безпомощност, отчаяние и безнадеждност – обусловена е квалификацията „по особено мъчителен за жертвата начин“.
Деянието е извършено от подсъдимия и с особена жестокост, и в условията на домашно насилие.
Престъплението е с висока обществена опасност, тъй като засяга най-ценното благо – човешкия живот. Завишена е обществената опасност и на извършителя. Към отегчаващите отговорността обстоятелства съставът добави дългия период на бездействие за спасяване на пострадалата с проявеното безсърдечие към нуждаещата се от помощ жена.
Втората инстанция смята, че 17 години и половина социална изолация ще предпази обществото от рисковете, разкривани от личността на подсъдимия, ще въздейства предупредително и възпиращо на останалите членове на обществото и ще съответства на потребностите за поправително въздействие на Антон Т.
Присъдата на Апелативен съд – Варна подлежи на обжалване пред ВКС.
