Близо два века история, вяра и спомени са изправени пред опасността да бъдат изгубени в село Куманово, община Аксаково. Църквата „Света Троица“, осветена през далечната 1832 година, се намира в тежко конструктивно състояние, а местните жители предупреждават за реална опасност от разрушаване на части от сградата. Покривът тече, носещите стени са прорязани от дълбоки пукнатини, влагата е нанесла щети по стенописите и олтара. Десет години след като Министерството на културата отказва да съгласува проект за ремонт, бъдещето на историческия храм остава неясно.
Тревожната ситуация отново излиза на дневен ред след парламентарен въпрос на народния представител Олга Борисова от „Прогресивна България“ и официален отговор на министъра на културата Евтим Милошев.
Набират средства за спешен ремонт на църквата “Св. Троица” във варненското село Куманово
Документите разкриват не само опасенията за състоянието на църквата, но и проблеми, съпътствали опитите за нейното възстановяване още преди десетилетие.
Покривът тече, стените се напукват, а хората се страхуват от срутване
За жителите на Куманово „Света Троица“ не е просто стара сграда. Това е единственият православен храм в селото, преминал през поколения и съхранил важна част от местната история.
Днес обаче състоянието му поражда сериозно безпокойство.
Още през 2024 г. представители на църковното настоятелство описват тежки проблеми с конструкцията на сградата. Според публикуваните тогава свидетелства водата прониква през покрива при дъжд и достига дори до олтарното пространство.
Влагата е увредила част от стенописите, а по стените са се появили дълбоки пукнатини.
Особено тревожно е състоянието на северната част на храма, където според местните са налице деформации и признаци на пропадане.
Членът на църковното настоятелство Венцислав Филипов е категоричен, че не става дума за повърхностни дефекти, а за пукнатини, засягащи носещата конструкция.
Друг представител на настоятелството – Димитър Янакиев, също предупреждава за лошото състояние на покривната конструкция, включително за прогнили дървени елементи и опасност от падащи части.
Стар ремонт не е решил проблемите
От разказите, публикувани във връзка с дарителска инициатива през 2024 г., става ясно, че преди години са извършвани ремонтни дейности, които според представители на настоятелството не са решили конструктивните проблеми.
Венцислав Филипов твърди, че при предходния ремонт прогнили греди са били подсилвани с допълнително приковани дървени летви.
Той поставя под съмнение и използването на определени материали, включително гипсокартон, който впоследствие е бил увреден от влагата.
Тези твърдения са част от свидетелствата на местните хора и не представляват констатации от нова официална техническа проверка.
Събраните през годините проблеми обаче поставят въпроса дали частичните намеси са били достатъчни за опазването на близо 200-годишната сграда.
Още през 2016 г. държавата отказва да съгласува проект за ремонт
Историята става още по-притеснителна, когато се проследят официалните документи.
От отговора на министъра на културата Евтим Милошев става ясно, че на 3 октомври 2016 г. Министерството на културата е издало отказ за съгласуване на проект за основен ремонт и реконструкция на църквата „Света Троица“.
Причината не е, че храмът не се нуждае от възстановяване, а че представената проектна документация е съдържала съществени пропуски.
Сред посочените проблеми е предвиденото изграждане на четири контрафорса към три от фасадните стени на църквата. Специалистите са определили намесата като груба от конструктивна гледна точка.
Друг сериозен въпрос е бил свързан с разминаване между архивните фотографии и проектното решение.
Представената фотодокументация е показвала едностранен екзонартекс от юг, докато проектът е предвиждал двустранен – от запад и юг, без необходимото проучване на заварената промяна.
От министерството са констатирали още липса на актуално становище от художник-реставратор за състоянието на художествените ценности в църквата и необходимите дейности за тяхното опазване.
Не са били представени и достатъчно проучвания на съществуващите конструктивни проблеми.
Още тогава е било посочено, че проектът трябва да бъде преработен и съобразен с изискванията за опазване на културното наследство.
Това е съществено уточнение – отказът е за конкретната документация, а не представлява забрана храмът да бъде укрепен или възстановен.
Десет години по-късно нов проект не е постъпил
Още по-сериозният въпрос е какво се е случило след отказа.
В официалния отговор, изготвен през октомври 2026 г., Министерството на културата посочва, че към този момент не е постъпвала последваща проектна документация за храма по процедурата за съгласуване.
Това означава, че десет години след установените недостатъци на предходния проект министерството не разполага с ново предложение, преминало през съответната процедура.
През това време свидетелствата на местните хора продължават да описват влошаващо се състояние на сградата.
Ситуацията поражда въпроси не само за необходимите средства, но и за организацията на ремонтните дейности, подготовката на документацията и координацията между отговорните институции.
Инженерно становище от 2026 г. предупреждава за предаварийно състояние
В парламентарния си въпрос Олга Борисова посочва, че през 2026 г. е изготвено инженерно-конструктивно становище за църквата.
Според представената от депутата информация документът определя сградата като намираща се в предаварийно състояние.
Посочени са дълбоки конструктивни деформации, пропадане на земната основа и слягане на сградата.
Тези проблеми пораждат опасения за безопасността на хората, които посещават храма.
В същото време църквата притежава статут на единична художествена недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение“, декларирана още през 1978 г.
Именно този статут поставя допълнителни изисквания към проектите за намеси по сградата. Укрепването трябва да осигури конструктивна безопасност, без да увреди историческите и художествените ѝ характеристики.
Министерството на културата предприема нови действия
След поставения парламентарен въпрос от Министерството на културата съобщават, че на 14 октомври 2026 г. е изпратено писмо до Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“.
С него е поискало предприемане на действия за установяване на техническото състояние на сградата и даване на последващи указания.
Въпросът на Олга Борисова включва и възможността за изпращане на специализирана комисия на място, която да извърши експертен оглед, както и предоставяне на методическа и административна подкрепа на църковното настоятелство.
Отговорът на ведомството обаче не съдържа информация за вече осъществен нов оглед, одобрен проект или определен срок за укрепване на храма.
Така към момента на отговора конкретните решения за възстановяването на църквата все още предстоят.
Дарителска кампания също търси средства за спасяването на храма
Още през 2024 г. е публикувана дарителска инициатива за възстановяване на „Света Троица“.
В нея са представени снимки на сградата и разкази на местни жители за проблемите с покрива, стените и вътрешното пространство.
Организаторите призовават за подкрепа, за да бъде съхранена църквата и да продължи да изпълнява своята духовна и обществена роля.
Свидетелствата и фотографиите от инициативата обаче дават представа за проблемите, за които местните хора сигнализират от години.
Ще дочака ли „Света Троица“ своя 200-годишен юбилей в безопасно състояние?
Осветена през 1832 година, църквата „Света Троица“ е на прага на своята 200-годишнина.
Това са близо два века, през които храмът е бил част от живота на поколения жители на Куманово.
Днес обаче въпросът вече не е единствено как да бъде възстановен историческият му облик, а как да се предотврати допълнителното увреждане на сградата и да се гарантира безопасността на хората.
Десет години след отказа за съгласуване на проект, при постъпили нови сигнали и информация за сериозни конструктивни проблеми, решението остава в ръцете на отговорните институции, църковното настоятелство и специалистите по опазване на културното наследство.
Предстои да стане ясно дали новите административни действия ще доведат до конкретен проект за укрепване и реални ремонтни дейности, преди състоянието на храма да се влоши още повече.
