Малцина знаят, че името Хелоуин идва от шотландското съкращение на All Hallows’ Eve – Нощта на Вси светии.
Празникът Хелоуин (Halloween) има древни келтски корени и води началото си от езическия фестивал Самхейн, който отбелязвал края на лятото и началото на зимата. Хората вярвали, че в нощта на 31 октомври границата между света на живите и мъртвите се размива и духовете могат да се върнат на земята. За да се защитят, келтите палели огньове и носели страшни маски, за да се слеят с духовете.
С разпространението на християнството празникът бил обвързан с Деня на Вси светии (All Hallows’ Eve), от където идва и съвременното му име – Хелоуин. През вековете традицията се променя – от религиозен ритуал се превръща в празник на въображението, мистиката и забавлението.
След пренасянето на обичаите от Ирландия и Шотландия в Съединените щати през XIX век, Хелоуин започва да се развива в масов празник с тиквени фенери (jack-o’-lanterns), детски костюми и играта „trick or treat“. Днес милиони хора по света го празнуват със страшни костюми, украса и тематични партита.
Символите на Хелоуин – тиквата, прилепът, паяжината и духът – се превърнаха в част от световната попкултура. Празникът носи и икономическо значение: само в САЩ всяка година се харчат над 12 милиарда долара за украса, лакомства и тематични събития.
Хелоуин съчетава древното и модерното, страховитото и забавното. Това е нощ, в която митология, религия и въображение се преплитат, а маските скриват не само лица, но и страхове. Независимо дали го празнуваме или не, Хелоуин остава символ на вечната човешка нужда да се изправим пред тъмнината – с усмивка и светлина от свещ в тиква.
Ето шест шотландски традиции за Хелоуин, за които вероятно не сте чували.
1. Фенери от ряпа (Neep lanterns)
Кореноплодните растения като ряпата растат чудесно в Шотландия благодарение на прохладния и влажен климат. Тъй като ряпата е приблизително с размера и формата на човешка глава, хората традиционно я издълбавали и изрязвали страшно лице върху кората ѝ.
Когато се осветяла отвътре със свещ, тази призрачна лампа – известна още като „tumshie lantern“ – се смятала за защита от зли духове.
В Северна Америка „Jack O’ Lantern“ се изработва от тиква, която е далеч по-лесна за издълбаване. Въпреки че тиквите обичат топъл и слънчев климат, днес те се отглеждат и в Шотландия – включително в градините на Geilston Garden.
Ако обаче сте традиционалист и искате сами да направите своя „neep lantern“, ще са ви нужни силни ръце и остър нож! Изберете ряпа с големината на глава, отрежете дискове от горната и долната част, очертайте граница на около 3 см от кората и издълбайте вътрешността. Изрежете триъгълни очи и нос – не се впускайте в по-сложни фигури, защото ряпата е твърда – поставете малка свещ вътре и прогонете духовете!
💡 Съвет:
Не изхвърляйте издълбаната сърцевина – използвайте я за приготвяне на традиционното ястие „champit neeps“ (пюре от ряпа), вкусно с морска сол, прясно смлян черен пипер и обилно количество масло.
2. „Apple dookin’“ – улавяне на ябълки
Тази древна келтска традиция и до днес е любима игра на Хелоуин партита.
Играчите трябва, без да използват ръцете си, да хванат с уста ябълка, плаваща в леген с вода. Звучи лесно, нали?
Най-популярните тактики включват забиване на ябълката с вилица, държана между зъбите, или решителна хапка – за тези, които не се страхуват от намокряне. По-предпазливите пък пускат вилица от устата си и се надяват тя да улучи ябълката.
Точният произход на играта е неясен. Някои историци я свързват със средновековните практики на „изпитание на вещици“, при които заподозрени били потапяни във вода, докато други смятат, че е свързана с почитането на Помона – римската богиня на овощните дървета и плодовете.
Днес в Шотландия има десетки градини, където могат да се открият редки и стари сортове ябълки.
Fyvie Castle притежава една от най-богатите колекции в страната, а Priorwood Garden е дом на националната колекция от шотландски ябълки – над 70 органично отглеждани разновидности.
🍏 Най-популярните сортове за „apple dookin’“:
- White Melrose – известен още през 1851 г., но вероятно по-стар; смята се, че е бил култивиран от монасите на Melrose Abbey. Вкусен е пресен и запазва формата си при печене.
- James Grieve – създаден от един единбургски разсадник като кръстоска между Potts Seedling и Cox’s Orange Pippin. Има сладък и мек вкус и се адаптира добре към шотландския климат.
- Ribston Pippin – родителски сорт на Cox’s Orange Pippin; известен със своя аромат и високо съдържание на витамин C. Споменава се в произведения на сър Артър Конан Дойл и Чарлз Дикенс.
3. Treacle scones – сладки с меласа
Още една игра, при която ръцете са забранени.
Участниците трябва да отхапят парче от меки сладки с меласа, които висят от връв, без да ги докосват.
Резултатът е шумен, забавен и… доста лепкав.
Но всеки, който успее, получава не само аплодисменти, а и вкусна награда.
4. Изгаряне на орехи (Nut burning)
Шотландските дървета и храсти са свързани с множество древни вярвания.
Преди хиляди години друидите палели огньове от шотландски бор по време на зимното слънцестоене, за да отбележат смяната на сезоните.
Смятало се, че храстите от падуб (holly) възпират вещиците, защото те не можели да тичат по бодливите им върхове.
А дървото офика (rowan) било свещено – вярвало се, че защитава от зли духове, и дори днес е лоша поличба да бъде отсечено.
Също така, според народните вярвания, лешникът носи знание и мъдрост.
Една от старите шотландски традиции гласи, че влюбени двойки хвърляли лешници в огъня:
ако орехите горели спокойно, връзката им щяла да бъде хармонична и щастлива;
ако обаче пукането било шумно и пращящо, това предвещавало бурно и трудно бъдеще.
5. Guising – прародителят на „Trick or Treat“
Шотландските деца обличали костюми и се престрували на зли духове, като обикаляли квартала в т.нар. „guising“ – от английското disguise („маскиране“).
Смятало се, че като се дегизират, ще се слеят с духовете, които бродят в нощта на Самхейн, и ще останат незабелязани от злото.
Децата изпълнявали кратки представления, стихотворения или песни, за което получавали дарове и сладки – символична защита срещу лоши сили.
Това е далеч от съвременната версия на trick or treat, при която лакомствата се дават просто за костюма – без усилие.
6. Kale pulling – любовно гадаене с кейл
Днес кейлът е модерна „суперхрана“, но в миналото той имал предсказателна сила.
В поемата „Halloween“ на Робърт Бърнс се разказва как младите хора издърпвали през нощта стъбла от кейл със завързани очи.
Според вярванията, формата и дължината на стъблото разкривали фигурата и ръста на бъдещия любим, а почвата по корена символизирала бъдещото богатство.
Колкото повече пръст – толкова повече пари.
Кейлът, член на семейството на зелето (brassica), е издръжлив и расте дори в най-студените месеци.
Колкото повече листа се откъсват, толкова повече поникват. Сее се от март до юни и се бере от септември до март.
Най-популярният сорт е Cavolo Nero, който е не само вкусен, но и декоративен. Младите листа са чудесни в салати, а по-зрелите – за супи и яхнии, придавайки им земен, зелен вкус.
🕸️ Заключение:
От издълбаните ряпи и ритуалите с орехи до любовното гадаене с кейл, Шотландия е съхранила богато наследство от древни келтски обичаи, които по-късно дават живот на съвременния Хелоуин.
Тези традиции напомнят, че празникът не е просто повод за костюми и лакомства, а жив мост между миналото и настоящето, между мистиката и веселието, между страха и надеждата.
