Може ли името на позната варненска местност да пази спомен за средновековни търговци от Генуа? Димитър Щерев представя любопитна историческа хипотеза – без да я приема за доказан факт.
Въпросът дали във Варна е съществувал генуезки квартал и къде точно се е намирал отвежда до едно име, което мнозина варненци чуват почти ежедневно – Джанавара. В нов епизод на поредицата „Видими потайности“ Димитър Щерев проследява хипотезата, че зад това название може да се крие спомен за генуезко предградие от времето на Средновековието.
Разказът започва с по-широкия контекст за Варна като град на срещи между народи, култури, религии и търговски интереси. „Варна винаги е била повече от просто пристанище. Тя е била врата към света“, отбелязва Щерев в епизода. По думите му още от древността тук са оставяли следи траки, гърци, римляни, византийци, българи, арменци, евреи и представители на други общности.
В центъра на хипотезата е именно местността Джанавара. Едно от възможните тълкувания на името разделя думата на две части: „Джана“ – свързвана с названията на генуезците в османската езикова традиция като „Джанавиз“ или „Джиневиз“, и „Вар“ – свързвана със старата дума за град „варош“. Така се стига до любопитното тълкуване „генуезки град“ или „генуезко предградие“.
Историческият контекст дава повод за допълнителни въпроси. През 1387 година деспот Иванко Тертер, владетел на Карвунското деспотство със столица Варна, сключва договор с Генуезката република. Споразумението предоставя определени права на генуезките търговци в неговите владения. Генуа е една от големите морски и търговски сили на Средновековието, а нейните представители изграждат търговски мрежи и колонии в различни части на Черноморския регион.
Според представената в епизода историческа хипотеза в края на XIV и през XV век генуезците увеличават присъствието си в района и обособяват собствено предградие. То става известно като „Генуезко“, а названието постепенно преминава в местния топоним Джанавара. С установяването на османската власт старите търговски общности постепенно губят значение, но името остава – като възможна следа към отдавна отминали събития.
Димитър Щерев подчертава, че произходът на топонима и съществуването на отделен генуезки квартал не бива да се приемат като окончателно доказани факти. Става дума за историческа хипотеза, която заслужава внимание и допълнително проучване. „Понякога миналото не винаги е скрито в руини и древни предмети. Понякога то продължава да живее в едно име“, казва той в епизода.
Новата публикация във „Видими потайности“ оставя зрителя с отворен въпрос: дали Джанавара е просто познато място, или име, което пази спомен за една малка, но любопитна част от европейската история на Варна. Епизодът е достъпен в YouTube канала на поредицата.
Това е поредната видима потайност. Още такива има в едноименния канал в YouTube: https://www.youtube.com/@vidimipotainosti
ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА „Видими потайности“:
„Видими потайности“: Музеят, който е на една ръка разстояние
Каменна сфера с диаметър около 60 см под зоопарка във Варна: какъв е произходът ѝ?
„Видими потайности“: Духове от японските легенди се появиха във Варна
Български паметник в Брюксел: „Видими потайности“ разказва за Божаната
Сензационна хипотеза: Откритият през 1943 г. във Варна череп може да е на княз Борис I
Древният Балчик: градът, който е преживял цунами
„Видими потайности“: Знаете ли, че градският часовник във Варна крие своя тайна?
Бряг между Варна и Бургас крие спомен за ерата на динозаврите
Видими потайности: Тайнствен автор радва с безценни пясъчни творения край Варна
Видими потайности: Помните ли гъбката в Морската градина? Ето къде е сега
Разбулиха мистериозна колекция, скрита на 20 км от Варна
Прабългарското ястие чак-чак бе приготвено край Варна
Необичайна находка: Военна машина от миналото се появи в изоставено поделение във Варна
Това ли е най-необичайният домашен любимец във Варна?
Тайната на Варна: Колата-самолет край бившето Руско консулство
