Опитите архитектурно бижу с културна стойност във Варна да бъде превзето от бетонен гигант и заличено от лицето на града предизвика гнева на варненеца Николай Савов, писател, художник и фотограф.
СайтЪТ споделя коментара на общественика без редакторска намеса:
“Долу ръцете от къщата на Цани Калянджиев!
“Късно е, Господи!…
Родените без любов вече превземат
градовете, строени от влюбените.”
Борис Христов
Преди две седмици присъствах на заседание на Обществения съвет за закрила на културното наследство на територията на община Варна, сформиран на основание на един куп заповеди на кмета на Община Варна и където съвсем сериозно беше обсъден проект за унищожение на онази част от варненската памет, наречена „Домът на Цани Калянджиев“.
Самото унищожение на къщата беше предложено за втори път в рамките на няколко години от инвеститор, който не криеше своята неприязън към градската памет и беше проектирано от архитект, който беше проектирал продължение на намиращата се в съседство грозна и безлична сграда, която трябваше да разпери своята грозотия и безличие върху чудесната къща с дворче до себе си, да я смачка и да заеме нейното място, противно на чл. 6, т.1, чл. 7(1) от Закона за културното наследство, противно на Приложенията към този закон.
Бях смаян от лекомислието, с което професионален архитект с лека ръка отписва като по чудо оцелялата историческа къща и нейния двор и „изобретателно“ оставя парче от мазилката към улицата и нарича това „запазване на фасадата“.
Гадно. Така не се обича град като Варна… Бързам с благодарност да съобщя, че единодушно, без изключение всички членове на Обществения съвет гласуваха „против“ проекта за събаряне на къщата на Цани Калянджиев и това за сега запазва къщата. За сега.
Което съвсем не означава, че няма да има трети или четвърти опит за събаряне на къщата или на част от нея, че няма да има нов опит да бъде унищожен този остатък от моята и твоята памет.
Цани Калянджиев е велик българин, а къщата му се намира на ул. „Стефан Караджа“ № 38. Цани Калянджиев е първият ректор на Висшето търговско училище, завършил е гимназия във Варна, учи техническа химия в Московското императорско училище, завършва университета в Цюрих, пет години живее в САЩ, където работи като химик във фабрика за производство на бои и химикали. През 1896 г. се завръща в България и постъпва като учител по химия в търговското училище в Свищов.
Бил е химик в Министерството на търговията, в Дирекцията на народното здраве, преподавател в частното търговско училище в София. През 1904 г. Цани Калянджиев е поканен от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за създаването на средно търговско училище в града. За щастие Цани Калянджиев приема, пристига във Варна, през 1914 г. по негово настояване е построена сградата на търговското училище и в рамките на своето мащабно мислене поставя въпроса за откриване на висше търговско училище.
Изпълнена с надежди Варненската Търговска камара командирова Цани Калянджиев да проучи европейската университетска традиция и да потърси в Европа преподаватели. Цани Калянджиев се справя отлично с поръчението и на 4 октомври 1921 г. във Варна е открито първото в България висше училище по търговия. Цани Калянджиев е неговият първи ректор с научното звание “извънреден професор”. След защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание и до 1933 г. той е ректор на висшето училище. Първите избрани от него преподаватели във Висшето търговско училище са творчески личности, висши интелектуалци, които стават посредници между европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска интелигенция”.
Позиция по повод на коментара сподели и популярният и уважаван варненски журналист Даниела Фархи, която написа следното:
“Наистина е късно! Родени без любов строят циреи в сърцето на Варна и в кварталите й. Отнемат на места последните глътки въздух там, където вече не се диша лете, защото бетонът е в пъти повече от поносимото.
Тези “бизнесмени” обезобразиха лицето на Варна /сигурно не са кореняци, иначе са социопати/. Позволи им го и го позволява общината, на чиито служители плащаме заплатите. Погромът върви от години и става все по-як, няма спиране. Преди ден обиколих Пловдив. и околностите на града. Върнах се с наведена глава, а винаги съм била горда, че съм от Варна.
Само морето и университетите ни спасяват, донякъде. Друго няма.“
