Държавна опера Варна разполага вече с две нови арфи на френската фирма „Камак“ (Camac), един от водещите производители в света на този изискан инструмент, за който казват, че създава мост между земния и небесния свят, предаде СайтЪТ. Директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова получи двете арфи от представителката на „Камак“ Анжела Маджарова.
Когато преди 10 години започнах да се занимавам с тази дейност, я приех като мисия, разказва известната арфистка, изтъквайки, че за пръв път й се случва да продава два инструмента наведнъж. Арфите „Камак“ притежават великолепни характеристики – те са много звучни, а механиката е не просто безшумна, а възможно най-добрата и това дава наистина криле на музиканта да изрази себе си. Подчертавам го, защото да свириш на стара арфа означава в голяма степен да се фокусираш не толкова върху самото изпълнение, колкото върху необходимостта да скриеш, докото е възможно, дефектите на инструмента. Радвам се за моите колежки Петя и Ели от оркестъра на Варненската опера, които ще свирят на тези два прекрасни нови инструмента, усмихва се Анжела Маджарова и пожелава на Варненската опера вдъхновяващи концерти и представления с арфите „Камак“.
Много съм благодарна и щастлива, че Варненската опера ни предоставя два такива прекрасни инструмента, които като качество и звук са несравними с над 30-годишните арфи „Луначарски“, на които свирехме досега. Вълнението ме кара да си спомня и моята първа учителкапо музика Йорданка Караджова, която ми каза, че имам талант за арфистка и аз бях очарована още първия път, когато ударих струната на арфата и чух пленителния й звук. Влюбих се в този инструмент, влюбена съм в него и досега, споделя варненската арфистка Петя Филчева.
Радостта си от значимото събитие за Държавна опера Варна документираха в импровизирана фотосесия директорката Даниела Димова, арт-директорката Бойка Василева, режисьорката Сребрина Соколова и разбира се Анжела Маджарова.
АРФАТА СЪПЪТСТВА ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Като един от най-старите инструменти, заедно с ударните, арфата съпътства историята на човешката цивилизация. Предполага се, че арфата възниква, когато ловците забелязват, че обтегнатият лък свири. Първоначално арфата разполага само с няколко струни, но с течение на времето тя се усъвършенства като форма, конструкция, материал и брой на струните. Интересно е, че находки на древни арфи са намерени на всички континенти. Всички древни култури са почитали този инструмент, на който са свирили египтяни, шумери, елини, келти, израилтяни. Орфей, който не се разделял със своята лира, бил наричан от Пиндар арфист. При келтите арфата е традиционен инструмент на барда, които изпявал новините от град на град под музикален съпровод. В ренесанса и барока се развива дву- и триреднострунната арфа, която е по-богата на музикални нюанси. Ипанците пренасят арфата в Южна Америка, в Парагвай, Венецуела и Мексико
тя и сега е национален инструмент. Любопитен факт е, че допреди епохата на Мария Антоанета на арфа свирят само мъже, така че кралицата на Франция е първата арфистка в света и нейният пример се оказва заразителен за придворните дами. По-късно арфата става популярен инструмент в парижките салони за музика, продължава и днес да привлича с изяществото, красотата и нежния си звук.
