Четири са паметниците и паметните плочи във Варна, напомнящи за делото на Васил Левски. Това стана ясно на среща, проведена в Националния пресклуб на БТА в града, посветена на 150-годишнината от гибелта на Апостола. В срещата участваха представители на Регионалния исторически музей, Съюза на арменците в България, ученици, общественици.
Най-новият паметник на Васил Левски във Варна е издигнат през 2021 г. от Съюза на арменците в България. По тяхна инициатива са построени още паметници в Батак, Банско, Генерал Тошево, Варна. Всички те са направени в Армения, от характерния за страната туф с различни цветове – сив, кафяв или червен, каза на събитието Нерсес Кетикян от Съюза.
Монументът на Васил Левски във Варна е от червен туф със сив постамент, дело на художника Артак Хампарцумян. Героят е изобразен с лъв, а зад него се вижда планина, която символизира непоклатимия българския дух, посочи Кетикян. „Въпреки всичко, което е преживял, този народ продължава да съществува, да има държавност, свобода, независимост. Той е бил и движещата сила за Левски, който се е борил не за своя кариера, а за да имат българите свобода и независимост“, подчерта той и обясни, че лъвът също изразява тези ценности, но е символ и на борбата, защото никога не се предава и не се подчинява. Кетикян припомни, че лъвът присъства в герба на много държави със сходна съдба, има го и на държавните знаци на България и Армения.
„Правим всичко от благодарност към българския народ, защото тук са намерили подслон над 60 000 наши сънародници, и то основно във Варна, Русе и Шумен. Въпреки протестите на турската държава, България отваря границите си за нас и ние получаваме тук всичко, което имат и българите. Затова не се смятаме за етническо малцинство, а за българи с арменски произход“, посочи Нерсес Кетикян.
Най-старият паметник на Васил Левски във Варна е в Алеята на Възраждането. Той е третият открит в страната, след монументите в София и Карлово, съобщи Николай Савов, автор на книгата „Паметниците на Варна“. Изграждането е инициирано и финансирано от Комитета „Българско Възраждане“, който издига и първия бюст в Алеята – на Христо Ботев. И двата са възложени на скулптора Жеко Спиридонов, който започва да вае образа на Левски веднага след този на Ботев. Отлива го в леярната на братя Монтагутели в Париж. Откриването е на 27 юли 1912 г., на датата, в която се чества Освобождението на Варна от османско владичество. Бюстът е в най-чистия класически стил, в който работи скулпторът, изцяло одобрен от обществеността. Варненските вестници дори намират образа за много по-хубав от софийския, посочи Николай Савов.
Впечатляващи, според него, са текстовете, гравирани на паметника, които са от стихотворението на Иван Вазов: „Думите му бяха и прости и кратки, пълни с упование и надежди сладки“ и от другата страна: „Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса“. Това напомня, че Левски не служи вече само на църквата, а подготвя революция, коментира Савов. „Образът му като човек, политик и организатор не може да съществува извън нас. Той е правил комитети, за да направим ние нещо. Укрепвайки паметта за Левски и създавайки паметни знаци, трябва да споменаваме и себе си, и другите апостоли, които не по-малко пламенно са работили за делото“, смята изследователят. Николай Савов подари на Националния пресклуб на БТА във Варна своята книга „Паметниците на Варна“.
Образът на Левски присъства и на паметна плоча във Варна, в която ликът му е взет от популярния портрет на Георги Данчов. Тя е поставена на булеварда, носещ името му. Друга паметна плоча упоменава мястото, където се смята, че е пребивавал за кратко Апостола през декември 1868 г., преди да се качи на параход за Цариград. Тя се намира на сграда, където е била фабриката на Никола Провадалиев. Сведенията за този престой са базирани на разказа на Иван Фетваджиев от Калофер, работник в спиртоварната, сподели на срещата Кольо Хубенов от Музея на Възраждането. Неговите спомени се пазят в Националната библиотека в София.
На срещата, посветена на 150-годишнината от гибелта на Левски във Варна, бяха представени и паметните знаци в нумизматиката, фалеристиката и филателията, посветени на героя, за които говори директорът на Регионалния исторически музей д-р Игор Лазаренко. Те са представени в изложба в Музея на Възраждането във Варна, за която БТА съобщи.
В дискусията се включиха и преподавателят Нела Димова с ученици от клуб „Млади възрожденци“ от Първа езикова гимназия, които спечелиха първа награда на национална конференция в Котел с филм, посветен на Апостола, който вече може да се види на интернет страницата на училището. Тя съобщи, че ученичката Соня Щерева също е получила награда в национален конкурс с есето си „Аз съм Левски“.
