Национално представително проучване набелязва основните градивните блокове на българската идентичност
В навечерието на 3-ти март агенция за пазарни проучвания JTN анкетира национално представителна извадка от 2015 български граждани, за да отговори на въпросите „Кое ни определя като българи? “, „Какво ни носи национална гордост?“ и „Какво може да стимулира позитивно развитието на България?“ и др., предава СайтЪТ.
Резултатите недвусмислено показват, че сънародниците ни намират много основания за гордост, но повечето от тях са по-скоро в историята ни, отколкото в настоящето. Според всеки втори от анкетираните владеенето и ползването на езика ни, българското самосъзнание и познаването на историята и националните ни герои, ни определят като българи.
81% са заявили, че се гордеят с произхода си и като основни стимули са посочили славната ни история, богатите ни традиции и обичаи и прекрасната природа. Малък дял от респондентите (6%) се срамуват, че са българи, за което ги мотивира усещането за корупция, дребнавостта и чувството за изоставане в развитието на страната ни. Останалите 13% посочват, че не свързват по никакъв начин самооценката си с националната си принадлежност.
Ако трябва да подредят по важност поводите за гордост, почти всички анкетирани посочват националните ни герои, борили се за Освобождението, обявяването на българската независимост през 1908г, както и Съединението от 1885г. Наравно с тези по-скоро исторически мотиви са Златните момичета на художествената ни гимнастика и българските постижения в компютърните технологии. Като най-голям повод за срам почти 90% от анкетираните посочват т.нар. Възродителен процес и насилствените смяна на имената и изселване на българските турци в края на 80-те години.
Обърнати навътре към себе си, интервюираните от JTN посочват, че в най-голяма степен се идентифицират като част от семейството си, след това като българи и на трето по важност място като жители на родния си град или село. С видимо по-малка тежест е самоопределението като „европеец“.
Запитани как България може да стане по-добра на водещо място анкетираните посочват спазване на законите (71%), въздържание от насилие (50%), плащане на данъци (47%). Любопитно е, че активности, които директно допринасят за по-добър стандарт, но изискват повече лично въвличане като участие в благотворителност, пазаруване в малки местни магазини и посещение на български театър, кино или концерти, събират подкрепа от под 15% от анкетираните.
Интересните противоречия не спират дотук. Цели 85% да посочват, че е партиотично да се опазва българската природа, но въпреки това, само 27% намират за важно да се опазват природните ресурси, 18% отчитат важността на изхвърлянето на отпадъци на отредените за това места, а 15% са склонни да участват в инициативи за почистване, рециклиране или залесяване.
Има видими парадокси и във възприятията ни относно традиционно споменавани качества на българина като толерантността. 66% подкрепят тезата „България е за българите“, но почти същият процент запитани (61%) посочват, че българинът е толерантен към другите народности. Изглежда,
че имаме толерантност спрямо различни народности и раси, но само, ако не са на наша територия. По отношение различната полова ориентация няма противоречиви данни – 49% считат, че руши устоите на обществото и само 19% са съгласни, че българите я приемат. Няма разногласие обаче, когато става въпрос за отношението на държавата към младите и най-възрастните – цели 85% считат, че то е лошо.
Интересни са и възприятията на запитаните по икономически и политически теми. 64% от анкетираните посочват, че България може да се развива успешно със собствени ресурси, но 1/3 от същите респонденти настояват, че държавата ни трябва да си избере страна – Запада или Русия. Почти половината анкетирани считат, че трябва да сме в добри отношения с Русия без значение от политиката й. 26% подкрепят българската помощ за Украйна в последната година. 28% считат, че е важно България да приеме еврото.
В заключение, доминиращата гордост с българската идентичност, огромното значение на българската история и силната връзка с родния ни език и традиции гарантират, че имаме ясна представа кои сме и откъде идваме. В същото време отчитаме трезво какво ни пречи да се развиваме успешно, но някак извън спазването на закони и плащането на данъци, не намираме за важно да участваме лично в странични инициативи за това развитие. Вярваме в толерантността си, но по-скоро като декларация, отколкото като да я доказваме на практика в отношение към различните по националност, раса или полова ориентация.
Проучването е проведено сред 2015 българи, мъже и жени на възраст 16-75 години, балансирани, спрямо национална представителна извадка по пол, възраст, местожителство и размер на населеното място. Теренната работа е била 10-27 февруари, с онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния метод Field Detective, собствена разработка на JTN и водеща система в сферата на CAWI проучванията.