Евтѝмий Търновски е виден български средновековен духовник, книжовник, последен патриарх на Българската православна църква в Средновековието.
Евтимий е авторитетна и влиятелна фигура в православния свят, обявен за светец. Канонизиран е и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики – 20 януари.
Привърженик е на исихазма. Известни са десетки съчинения на Патриарх Евтимий – литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан Киевски, Григорий Цамблак, Йосиф Бдински и Константин Костенечки. Повечето сведения за живота му са от текстове на негови ученици и последователи, които го представят в благоприятна светлина. Основен сред тях е “Похвално слово за Евтимий” на Григорий Цамблак.
Евтимий е роден около 1320 – 1330 година и според някои източници произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 година постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник и през 1363 година двамата заминават заедно за Константинопол, където скоро след това Теодосий умира.
Евтимий последователно постъпва в Студийския манастир и във Великата лавра на Света гора. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос. След освобождаването си Евтимий се връща в българския Зографски манастир на Света гора. Същата 1371 г. Евтимий се връща в България (Второто българско царство) и основава манастира „Света Троица“ край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той извършва Евтимиева реформа и установява правила за правопис. Поправя чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в земите на по-късните България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.
През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Евтимий е избран за негов наследник. Борбата му с ересите и с упадъка на нравите му печели известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкувания на богословски и църковни въпроси.
Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14-ти век е огромно. Делото му се оценява противоречиво от съвременните езиковеди, но мащабността му е извън всякакво съмнение. Той създава оригинални творби, свързани с миналото и настоящето на Търновград, както и се изявява като преводач, определян като “втори Мойсей”.
Източник: bg.wikipedia
