Марин Димитров е една от легендарните фигури не само на варненската, но и на българската лека атлетика. Името му остава изписано със златни букви сред треньорите, които подготвиха през годините десетки шампиони и участници в олимпиади, световни и европейски първенства. Днес, 27 юни, той става на достолепните 95. По този повод на тържество във Варна събира свои роднини, приятели и бивши свои възпитаници, с които през годините са творили историята на родната атлетика. Те са подобрили 3 световни, 3 европейски, 14 балкански и 55 републикански рекорда, в различни дисциплини.
Пътят на Марин Димитров е изпълнен с успехи не само като състезател, но и като треньор. За неговата неуморна, повече от 30-годишна работа е получил десетки ордени, медали и награди, сред които званието “Заслужил треньор” и високото отличие “Почетен гражданин на Варна”.
В навечерието на своя празник доверява, че няма готова рецептата за дълголетие, но вярва, че ежедневните упражнения и работата, според възможностите, са факторите, които го държат бодър, на собствен ход и в добро настроение. Поглеждайки назад във времето през пожълтелите фотографии от множеството албуми у дома, си спомня, за не една и две легендарни фигури на родния спорт. “Ето, това е от далечната 1949 г., разказва достолепният треньор. – Тук сме с още един младеж пред знамето. Наградиха ни като най-добрите ударници в строителството на железопътната линия Самуил – Силистра. На тази избледняла снимка едва ли ще познаете другото момче, за което по-късно ще говори цяла България – легендарният треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. Още от тогава имахме голямо приятелство с него”.
Ще припомним, че Марин Димитров е роден на 27 юни 1931 г. в село Стоян Михайловски, област Шумен. Служи четири години във ВМС и става общоармейски шампион в спринтовите дисциплини. Завършва Учителския институт в Силистра, а след това Треньорска школа и ВИФ “Георги Димитров” (дн. НСА), София. В младежките си години се състезава на 100 и 200 метра, както и в сектора на дълъг скок от отбора на Нови пазар. От 1961 г. се премества да живее и работи във Варна и над 30 години отдава на своя любим клуб ЖСК “Спартак”. Под негово ръководство се подготвя националният отбор, девойки и жени, на страната през периода 1966 – 1992 г. Преподава в Спортно училище “Г. Бенковски”, Варна. Член е на УС на Българската федерация по лека атлетика през 1991-1993 г., както и на УС на ЖСК “Спартак” Варна. Под негово ръководство тренират редица известни варненски състезатели, които са дали много на родната атлетика. Сред тях са Бончо Бонев, Иванка Димова-Тихова, Димитър Ставрев, Радостина Щерева, Лиляна Панайотова, Теменуга Вълканова, Живка Димитрова, Дияна Йовчева, Кирил Йорданов, Светла Банкова и мн. др. Особена гордост изпитва към Лиляна Панайотова, която става златна медалистка през 1984 г. от алтернативните Олимпийски игри в Москва и Берлин, а в Прага и Берлин Радостина Щерева е с два бронзови медала за жени и със световен и европейски рекорд за девойки.
И днес не подминава факта, че през годините е успял да подготви двама заслужили майстори, петнадесет майстори на спорта и над сто първоразрядници. Подал е за националните отбори седем мъже и юноши и 16 жени и девойки. В историческите хроники на варненския спорт виждаме, че състезателите му са спечелили над 180 републикански, 45 балкански и 7 европески титли.
Нека днес му честитим рождения ден и пожелаем дълголетие и все така да е здрав и да радва приятели и роднини, с крепкия си неуморен дух.
