Решението на Община Варна на практика да сложи край на Арт фестивал „Сръчко“ предизвика вълна от недоволство в социалните мрежи. Десетки варненци не скриха възмущението си, че едно от най-обичаните семейни събития в града, което повече от десет години събира деца, родители, творци и занаятчии, може да не се проведе изобщо.
Община Варна отказа провеждането на Арт фестивал “Сръчко”, емблематично събитие с 10-годишна история
Истината е, че подобни истории винаги започват по един и същи начин. Преди изборите политиците обещават всичко. Срещат се с хората, застават до тях, снимат се с тях, уверяват ги, че разбират проблемите им и че след изборите всичко ще бъде различно.
После идват изборите.
След тях идват отказите.
Няма как човек да не си спомни публикацията на Благомир Коцев от октомври 2023 година, когато той публично подкрепи организаторите на „Сръчко“, след като тогавашната администрация беше променила мястото на фестивала. Тогава той заяви, че подкрепя исканията им, че опазването на българските занаяти е важно за възпитанието на децата и обеща, че всички ще получат внимание от него след изборите.
Днес същите тези хора държат в ръцете си три официални отказа.
След месеци кореспонденция Община Варна не разрешава провеждането на фестивала нито в централната градска част, нито в Приморския парк.
И ако някой си мисли, че става дума за някакви административни подробности, нека прочете мотивите.
Според Общината поставянето на шатри и детски работилници водело до „нарушаване на визуалната цялост и естетиката на града, чието съхранение е един от основните приоритети на Община Варна“.
Точно това изречение възмути хората в социалните мрежи.
„Уау, то една естетика и цялостност. “, пише един варненец.
„А боклуците, които летят из цяла Варна, хич не нарушават естетиката“, пита друг.
Трудно е човек да ги упрекне.
Защото няма как да не възникне въпросът как няколко шатри с майстори-занаятчии, безплатни детски работилници и книги нарушават облика на града, а купищата далеч по-сериозни проблеми очевидно не го правят.
Още по-интересно става, когато погледнем какво се случва в самия център на Варна.
Докато „Сръчко“ получава отказ, защото бил събитие с „преобладаващ търговски характер“, на метри оттам редовно се провежда Фермерски пазар. По информация на самите организатори там се продават плодове, зеленчуци, месо, колбаси, млечни продукти, мед, сладкиши, козметика, сиропи, хляб и десетки други продукти.
И тук въпросът вече не е дали Фермерският пазар трябва да се провежда. Разбира се, че трябва.
Въпросът е защо за едни търговската дейност е приемлива, а за други се превръща в аргумент за отказ.
Защо едни шатри украсяват града, а други го загрозяват?
Защо едни събития са желани, а други – не?
И най-вече – защо обещанията от предизборната кампания се оказват толкова краткотрайни?
Навсякъде в България, а и в почти всеки европейски град, централните площади през лятото оживяват от фестивали, занаятчийски базари, детски работилници и културни прояви. Никой не ги приема като заплаха за естетиката. Напротив – именно те създават атмосфера, привличат туристи и правят градовете живи.
Само във Варна, изглежда, детските работилници и занаятите могат да се окажат опасност за градската среда. А успоредно с това се финансират множество проекти с публичен ресурс по Фонд “Култура”, които остават анонимни за варненци. Когато обаче някой пожелае да направи нещо безплатно за града – той почти сигурно е отхвърлен от комисията, без никакви доводи за решението им. Дали ще бъде сложен край на тази порочна практика – никой не знае, но по всяка вероятност – няма.
И ако това наистина е новата визия за развитието на морската столица, варненци имат пълното право да попитат дали проблемът е в шатрите… или в двойния стандарт.
