Мръсни и лепнещи настилки, петна и тежка миризма на урина в сърцето на Варна – така варненка описва ранната си сутрешна среща с централната част на града. Публикацията ѝ поставя отново болезнения въпрос за чистотата, но този път не насочва отговорността единствено към Общината – а и към самите граждани и бизнеса.
„Варна, къде изчезна ароматът ти на море?“, пита Луиза Георгиева в публикация в социалните мрежи, след като около 7:30 часа сутринта се озовала на бул. „Сливница“.
Очакването ѝ било за съвсем различна картина – прохладен морски въздух, мирис на кафе и усещането за летния център на морската столица.
Реалността, която описва, обаче била друга.
„Още със слизането от колата ме лъхна тежка мръсотия. Булевардът, по който се разхождат хиляди хора и деца, буквално лепнеше. Плочките – в петна. А въздухът… въздухът не ухаеше на море. Миришеше осезаемо на урина“, пише варненката.
Особено силно впечатление ѝ направил контрастът между поддържаните заведения и състоянието на пространството непосредствено пред тях.
По думите ѝ отвътре обектите са чисти и подредени, но веднага след прага започва общата градска среда, към която сякаш никой не се чувства лично ангажиран.
„Нима критериите ни паднаха толкова ниско? Сякаш сме приели, че щом е извън дома или прага на бизнеса ни, е „ничия земя“, коментира Георгиева.
Японският пример – всеки чисти пред собствения си праг
В публикацията си варненката прави паралел с видяното по време на свое пътуване до Япония.
Там, разказва тя, сутрин собствениците на магазини и заведения излизат и почистват пространството пред обектите си, вместо да приемат, че всичко отвъд прага е единствено задължение на местната власт.
И именно тук постът излиза извън обичайния спор кой е виновен за мръсотията във Варна.
„Лесно е да се оправдаваме с данъци и липса на чистачи. Но истината е друга – чистият град не се прави с повече метачи, а с по-малко безразличие“, пише Георгиева.
Според нея отговорността за състоянието на града не може да приключва с плащането на местните данъци, нито личната грижа за чистотата – на входната врата.
Разбира се, поддръжката и измиването на обществените пространства са ангажимент на отговорните институции и фирми. Но публикацията поставя и другата страна на проблема – какво се случва с един град, когато граждани, бизнес и администрация започнат взаимно да чакат някой друг да се погрижи за общото пространство.
„Чистотата е огледало на личната ни култура“
Темата за чистотата във Варна е особено чувствителна през летните месеци, когато центърът и пешеходните зони се използват ежедневно от хиляди жители и туристи.
А бул. „Сливница“ и прилежащите му пешеходни пространства са част от най-посещаваното лице на морската столица.
Затова и описанието на ранната сутрешна картина звучи още по-контрастно – град край морето, който би трябвало да посреща деня с чисти улици, но вместо това, според варненката, посреща минувачите с лепнещи настилки и неприятна миризма.
„Чистотата на общото пространство е огледало на нашата лична култура. Време е да спрем да си затваряме очите (и носа)“, пише още тя.
И завършва с въпрос, който всъщност надхвърля конкретната сутрин на бул. „Сливница“:
„Накъде гледаме, Варна?“
