Малки, бодливи и на пръв поглед безобидни – таралежите са сред животните, към които хората в Европа традиционно изпитват симпатия. В Нова Зеландия обаче картината е коренно различна. Там европейският таралеж е инвазивен вид и сериозна заплаха за местната природа, а природозащитниците активно се опитват да ограничават популацията му, съобщава Times of India.
Историята е любопитен пример за това как пренасянето на един вид извън естествената му среда може да има последици повече от век по-късно.
Таралежите са пренесени от Великобритания в Нова Зеландия през XIX век. Историческите данни показват няколко вноса и освобождавания на животни, като през 1885 г. таралежи са пуснати в района на Дънидин. По-късно следват и други освобождавания, а животните постепенно се разпространяват из страната. Част от мотивите за внасянето им са свързани с борбата с охлюви и други вредители в градините.
Това, което изглеждало като добро решение преди повече от век, днес е сериозен природозащитен проблем.
Един таралеж може да прогони цяла колония птици
Департаментът по опазване на природата на Нова Зеландия определя таралежите като една от заплахите за уникалните и застрашени екосистеми на страната.
Причината е храната им. Освен насекоми те унищожават яйца и малки на птици, гнездящи на земята, хранят се с гущери и редица местни безгръбначни.
Един от най-впечатляващите примери е свързан със застрашената черночела рибарка. Според новозеландската природозащитна служба само един таралеж може да стане причина цяла колония от тези птици да изостави гнездата си. Видът се среща единствено в Нова Зеландия и е със статут „застрашен на национално ниво“.
Опасността не приключва с птиците. Изследвания на стомашното съдържание и записи от камери показват, че таралежите се хранят с местни гущери, редки насекоми, гигантски стоножки, уета и местни охлюви.
Дори сравнително малък брой животни може да причини сериозни щети. В речните местообитания значителни загуби при колониите на гнездящи на земята птици са регистрирани дори при плътност от около шест таралежа на квадратен километър.
Как симпатичното животно се превръща във вредител?
Проблемът не е, че таралежът изведнъж е станал по-агресивен. Той просто се е озовал в екосистема, която не се е развивала заедно с него.
Нова Зеландия има изключително специфична местна фауна, а внесените от човека бозайници са сред големите заплахи за нея. Освен таралежите сред инвазивните хищници са плъхове, мишки, порове и невестулки.
Таралежите вече са широко разпространени в Нова Зеландия – срещат се в пасища, речни райони, сухи гори и дори на значителна надморска височина. Историческите изследвания показват, че до 40-те години на XX век те вече са колонизирали голяма част от ниските райони на страната.
Затова днес отношението към тях е съвсем различно от европейското. В района на Окланд например е забранено таралежи да бъдат развъждани, разпространявани, освобождавани или продавани, а видът е обект на контрол.
А в България е точно обратното
В България таралежът е включен в официалния списък на защитените гръбначни животни. Министерството на околната среда и водите го посочва сред защитените бозайници у нас.
Причината за огромната разлика не е противоречие в природозащитата. Един и същ или близък вид може да бъде естествена и ценна част от една екосистема, но да се превърне в сериозна заплаха, когато човек го пренесе на хиляди километри в среда, която никога не се е приспособявала към присъствието му.
Точно това се е случило в Нова Зеландия.
Таралежът, внесен преди повече от век като познато европейско животно и помощник срещу градинските вредители, днес е хищник, срещу който се водят природозащитни кампании.
И историята му остава един от ярките примери за непредвидимата цена на човешката намеса в природата.
