Доц. Мариана Тодорова предупреди във Варна за мащабни промени на пазара на труда, повече рискове за киберсигурността и задълбочаване на информационните „балони“. Акцентите от изказването ѝ бяха публикувани от общинския съветник Юлиян Минчев.
Изкуственият интелект може да доведе до изместване на между 40% и 60% от работната сила в рамките на следващите две години, ако бъде внедрен масово в икономиката. Това е една от прогнозите, представени от доц. д-р Мариана Тодорова по време на Черноморския технологичен форум CONNEXUS 2026 във Варна.
Акцентите от изказването ѝ бяха публикувани от варненския общински съветник Юлиян Минчев, който присъства на форума и определи панела „Нови хоризонти… Какво следва?“ като един от най-ценните в програмата.
Доц. Тодорова е сред малкото европейски представители в Панела на високо равнище за Общ изкуствен интелект към Съвета на президентите на Общото събрание на ООН и е участвала в международни дискусии за етиката на изкуствения интелект и невротехнологиите.
Риск за пазара на труда и социалните системи
По време на форума Тодорова обърна внимание на огромния обем инвестиции, насочени към компании и технологии, свързани с изкуствения интелект.
Според нея, ако инвеститорите очакват възвръщаемост, съизмерима с вложените милиарди, AI трябва да бъде внедряван все по-масово в икономиката.
Именно това според прогнозата ѝ може да доведе до бързо изместване на част от работната сила.
Тодорова предупреди, че подобна промяна би поставила под сериозен натиск не само трудовия пазар, но и финансовите, социалните, пенсионните и образователните системи.
Тя говори и за риск от т.нар. „срив на AI сектора“, ако очакванията към компаниите и технологиите се окажат по-високи от възможностите за реалното им внедряване и икономическа възвръщаемост.
AI агентите могат да разкрият слабости в киберсигурността
Друг от акцентите в изказването ѝ беше свързан с развитието на AI агентите – системи, които могат да получават задачи и да извършват самостоятелни действия.
Тодорова прогнозира, че през тази година и в следващите месеци могат да зачестят инцидентите в различни сфери.
Според нея, когато подобни системи получат повече възможности за самостоятелно действие, те могат да открият слабости в съществуващата киберсигурност и да покажат колко неподготвени са част от сегашните защитни механизми.
Проблем и за критичното мислене
Експертът постави и въпроса за начина, по който младите хора използват големите езикови модели.
По думите ѝ в университетите вече се наблюдава тенденция част от младите поколения да заменят собственото мислене и самостоятелното формулиране на решения с готово съдържание, генерирано от AI.
Това според нея може да се отрази върху способността за критично мислене.
Интернетът се променя
Тодорова обърна внимание и на все по-силната персонализация на съдържанието в интернет.
Според нея социалните мрежи и алгоритмите вече създават отделни информационни „балони“, в които различните хора получават различни версии на действителността според своите интереси, поведение и предпочитания.
С навлизането на AI агентите тази тенденция може да се задълбочи още повече.
Тя даде пример с електронната търговия, при която в бъдеще все по-голяма част от процеса може да бъде извършвана автоматично от AI агенти на клиента и търговеца.
Според прогнозата ѝ това може постепенно да промени самата структура на интернет – от общо пространство за обмен между хора в силно персонализирана среда, насочена към конкретния потребител.
Юлиян Минчев: Варна отново беше поставена на картата на високите технологии
В публикацията си след форума Юлиян Минчев подчерта значението на CONNEXUS 2026 за Варна и акцентира върху участието на международни експерти и футуристи.
Според него форумът е дал възможност градът да бъде част от разговорите за бъдещето на високите технологии, изкуствения интелект и глобалните промени, които те могат да предизвикат.
Минчев открои именно изказването на доц. Мариана Тодорова като едно от най-съдържателните заради поставените въпроси за пазара на труда, образованието, обществените процеси и киберсигурността.
Самата Тодорова призова изкуственият интелект да бъде използван активно, но паралелно с това обществата да анализират рисковете и да изграждат правила за отговорното му прилагане.
