Български учени, които променят медицината, развиват роботизираната хирургия, създават нови технологии и изследват историческото наследство на страната, бяха отличени с Националните награди за наука „Питагор“ за 2026 г. Голямото отличие за цялостен научен принос получи проф. д-р Ивайло Търнев, участвал в първото в света научно описание на 15 наследствени заболявания.
Официалната церемония се проведе на 29 октомври в Централния военен клуб в София. Отличията бяха връчени от Министерството на образованието и науката.
Голямата награда беше връчена на проф. Търнев от министър-председателя Румен Радев, а церемонията беше открита от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
Проф. Ивайло Търнев – научни открития в полза на пациентите
Проф. д-р Ивайло Търнев е ръководител и преподавател в Катедрата по неврология на Медицинския университет – София и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“.
Научната му дейност е посветена на редките наследствени заболявания, изясняването на техните генетични причини и подобряването на възможностите за ранна диагностика и лечение.
Той участва в първото научно описание на 15 наследствени заболявания в световната медицинска литература.
Наред с изследователската си работа проф. Търнев е сред основните инициатори за създаването на модела на здравните медиатори в България – важна стъпка към подобряване на достъпа до здравни услуги.
За цялостния си принос той получи статуетка „Питагор“ и парична награда от 8000 евро.
Отличия за роботизирана и минимално инвазивна хирургия
Наградата за млад учен в областта на науките за живота и медицината беше присъдена на доц. д-р Мартин Караманлиев, хирург онколог, чиято работа е насочена към развитието на роботизираната хирургия и използването на съвременни технологии за по-прецизни оперативни интервенции.
Отличието му беше връчено от министъра на здравеопазването Катя Ивкова.
В същото научно направление наградата за утвърден учен получи проф. Славчо Томов, директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет – Плевен.
Неговият принос е свързан с модернизирането на хирургичните методи, включително минимално инвазивните операции в областта на акушерството, гинекологията и онкологията.
Варненски учен с престижно национално признание
Сред отличените е и проф. Иван Русев от Икономическия университет – Варна, който получи наградата за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки.
Проф. Русев е водещ изследовател на стопанската история на България.
Научната му работа проследява ролята на българските търговци и предприемачи през Възраждането, развитието на търговските мрежи и тяхното значение за модернизацията на обществото през XVIII и XIX век.
Отличието е признание за изследвания, които разкриват икономическите основи на българското обществено развитие.
Награда за изследвания върху комуникативното развитие на децата
Призът за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки получи гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет.
Нейните изследвания са насочени към езиковото и комуникативното развитие на децата, включително деца от аутистичния спектър, които използват ограничен брой думи или почти не говорят.
Научната ѝ работа допринася за по-доброто разбиране на комуникативните затруднения и възможностите за подкрепа на детското развитие.
Иновации в енергетиката и нови материали от дървесни отпадъци
В областта на природните и инженерните науки наградата за млад учен спечели гл. ас. д-р Цветелина Кънева от Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Тя разработва алгоритми за по-ефективно използване на слънчевата енергия и за управление на животновъдни стопанства.
Призът за утвърден учен в същото направление беше присъден на проф. Петър Антов от Лесотехническия университет.
Неговите изследвания са насочени към оползотворяването на отпадъци от дървообработващата промишленост и превръщането им в суровина за нови материали.
Разработките имат потенциално значение за ресурсната ефективност и устойчивото производство.
Проф. Радостина Александрова отличена за комуникация на науката
Наградата за комуникация на науката получи проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.
Тя е отличена за усилията си да представя научните открития и новостите в медицината на достъпен и разбираем език.
Нейната работа има особено значение в условията на бързо разпространение на дезинформация и необходимост от достоверна научна информация.
Науката има нужда от обществено признание и подкрепа
При откриването на церемонията министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев подчерта значението на научната дейност и необходимостта обществото да познава постиженията на изследователите.
Той обърна внимание и на предизвикателствата, свързани с дезинформацията, както и на ролята на образованието за развитието на бъдещите поколения учени.
Министър-председателят Румен Радев заяви, че в бюджета за 2027 г. се предвижда средствата за научна инфраструктура и научна дейност да достигнат 62 млн. евро спрямо 35 млн. евро през 2026 г.
Във всяка от останалите категории отличените получиха парични награди в размер на 5000 евро, а всички номинирани – грамоти.
Националните награди „Питагор“ са сред утвърдените форми на признание за научните постижения в България.
От разкриването на причините за редки генетични заболявания до развитието на роботизираната хирургия, възобновяемата енергия и новите материали – отличените учени показват как научните изследвания могат да се превръщат в реални решения за обществото и икономиката.
