Държавният глава настоява за дипломатически усилия за прекратяване на бойните действия и гарантиране на безопасното корабоплаване в Черноморския регион.
Държавният глава предлага провеждането на форум за сигурността в Черно море с участието на шестте държави, граничещи с него – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия. Целта на форума ще бъде постигането на мораториум върху бойните действия в басейна. На среща в президентската институция с представители на Европейския парламент Илияна Йотова подчерта, че дестабилизацията в Черноморския регион в резултат на войната в Украйна изисква отговорност и активни дипломатически усилия за гарантирането на свободно и безопасно корабоплаване. Делегацията на ЕП, която включва представители от Австрия, Германия и Полша, е в България по покана на българските евродепутати Андрей Новаков и Емил Радев, за да се запознае на място със ситуацията в Черно море на фона на зачестилите случаи на атаки с дронове.
По време на разговора президентът Йотова изтъкна активните усилия на българската държава за поставяне на темата за сигурността на Черно море в дневния ред на Европейския съюз и НАТО. Тя отбеляза поредицата от срещи и разговори, проведени на различни нива от България, с партньорите от двата съюза, както и с Румъния и Турция в търсене на по-тясна координация.
Основна тема на срещата на „Дондуков“ 2 бяха военните действия в Украйна и негативният ефект на конфликта върху икономическите и социални системи на страните в Европа. Държавният глава се обяви против войната на изтощение в Украйна и подчерта необходимостта от по-активно участие на Европа в преговорния процес със свое предложение за мир. В тази връзка Илияна Йотова отбеляза действията на Финландия и Норвегия, чиито лидери проведоха телефонен разговор с руския президент в опит да насърчат дипломатическите усилия за деескалация. „България има възможността да бъде активен участник в този процес. Страната ни е географски близо до конфликта, има исторически връзки с двете страни в него и трябва да участва в търсенето на решение за постигането на траен и устойчив мир“, заяви още тя.
Обща бе позицията, че Европейският съюз трябва да засили и координира по-добре сътрудничеството си в областта на отбраната и сигурността. „След ударите в изключителната икономическа зона на България помощта дойде от НАТО, не от ЕС“, посочи президентът, подчертавайки необходимостта от оптимизиране на технологичните възможности за наблюдение и отговор при наличие на непосредствени заплахи в региона на Черно море.
В разговора беше поставен и въпросът за енергийната сигурност и независимост на Европа. Йотова посочи, че от 2014 г. насам, откакто е напрежението между Украйна и Русия, Европа е закъсняла с изграждането на енергийна инфраструктура, която да гарантира тази сигурност. Тя подчерта значението за европейската енергийна сигурност на интерконектора, свързващ газопреносните мрежи на България и Гърция, както и Вертикалният газов коридор за доставки на природен газ за страните от Югоизточна, Източна и Централна Европа. Българската част от коридора е завършена. Като перспективен президентът открои и планираният коридор за зелена енергия между Азербайджан, Грузия, Турция и България.
