„Нямам родители, нямам близки, които да ме приютят. Не искам нищо повече от една малка стаичка, където да имам покрив над главата си.“ Това е молбата на 39-годишния Стоян Христов от Варна, който твърди, че до броени дни трябва да напусне общинското жилище, в което живее от 2021 година. Мъжът е израснал в дом за деца без родителска грижа, преминал е през квартири и приюти, а днес се страхува, че отново ще остане без дом.
Стоян потърси TheSite24.net с молба за съдействие. Предостави документи, заповеди, кореспонденция с Община Варна и разказа историята си, като сподели, че е силно притеснен след заплахи и ултиматуми от страна на общинска служителка, че ще се наложи да остане на улицата на прага на зимата.
Той не отрича, че общинското жилище е предоставено за определен срок и че е водил съдебни дела, по които претенциите му са били отхвърлени.
Но задава един прост въпрос: ако трябва да напусне сегашния апартамент, няма ли възможност да му бъде осигурена поне една малка стая, вместо да остане на улицата?
Детство без родители и живот между квартири и приюти
„Казвам се Стоян Асенов Христов, на 39 години съм, от град Варна. От дете съм без родители. Живял съм в дома за сираци във Варна“, разказва мъжът.
След навършването на пълнолетие започва сам да търси начин да се издържа и да има нормален живот.
По думите му през годините е преживял тежки здравословни проблеми, за чието лечение е трябвало сам да намира средства.
Разказва за продължително лечение след стоматологичен проблем, а през 2014 година претърпява и инцидент с велосипед, при който чупи крака си.
„Оттогава съм инвестирал всички спестявания в лечение на крака си“, споделя Стоян.
Твърди, че металната шина все още е в крака му, получава отоци и не може да стои продължително време прав.
В момента работи на четиричасов трудов договор. Казва, че доходите му не позволяват да плаща наем на свободния пазар.
През 2021 година получава общинско жилище
След години на несигурност Стоян е настанен в общинско жилище от фонд „Резервен“.
Предоставената на редакцията заповед потвърждава, че първоначалното настаняване е от 1 юни 2021 година, за срок от две години.
През 2023 година е издадена нова заповед за пренастаняване в същото жилище за още две години.
Стоян разказва, че е бил първият наемател в апартамента и го е обзавел със собствени средства.
„Вътре нямаше дори крушка“, споделя той.
По думите му е закупил пералня, бойлер, хладилник, готварски уреди, климатик, легло, диван, маса, гардероб и останалото необходимо обзавеждане.
Днес се тревожи не само къде ще живее, но и къде ще прибере вещите си, ако се наложи да напусне.
Сам поискал по-малко жилище
Един от най-важните моменти в историята е, че Стоян не настоява непременно да остане в сегашния апартамент.
Още през август 2024 година той подава писмено искане до кмета на Варна за пренастаняване в по-малко жилище.
В документа обяснява, че като едночленно семейство иска да отговаря на изискванията на общинската наредба за жилищната площ.
Той заявява, че е готов да освободи по-големия имот, за да може той да бъде използван от семейство, което има нужда от повече пространство.
На 3 септември 2024 година район „Приморски“ го уведомява, че е включен в картотеката на гражданите с установени жилищни нужди, с определена трета степен на жилищна нужда.
Това обстоятелство не означава автоматично право на конкретно общинско жилище, но показва, че жилищната му нужда е била разгледана и призната по съответния административен ред.
Срокът за напускане е изтекъл, но къде да отиде?
С писмо от 22 май 2025 година Община Варна уведомява Стоян, че поради изтичане на договора трябва да освободи жилището до 10 юли 2025 година.
Мъжът е оспорвал действията по съдебен ред, но по собствените му думи съдът е отхвърлил претенциите му.
Той обаче продължава да настоява, че няма реална възможност да се премести на свободен наем и се нуждае от съдействие за по-малко жилище или временно настаняване.
Стоян твърди също, че е предплатил наема си до края на 2026 година.
„Казаха ми, че ще дойдат с полиция“
Според разказа на Стоян през последните дни е получил не просто телефонно предупреждение, а заплахи и ултиматум от представител на общинската администрация, че трябва да освободи жилището до 11 ноември.
Той твърди, че е предупреден и за принудително извеждане с полиция на 12 ноември, ако не предаде ключовете.
Редакцията ни разполага с потвърждение на съдържанието на тези разговори и ще потърси позицията на посочените общински служители.
„Аз нямам къде да отида, нито възможност да наемам скъпи квартири. Затова се обръщам към вас за помощ“, казва Стоян.
Шест празни тавански стаи?
Мъжът твърди, че на последния етаж в сградата има шест тавански помещения, които според него са общинска собственост и не се използват.
Тази информация предстои да бъде проверена, включително дали помещенията са годни и допустими за жилищно настаняване.
Но Стоян е категоричен, че би приел и съвсем малко пространство, стига да има къде да живее.
„Не искам нищо повече от една малка стаичка, където да имам покрив над главата си.“
Законът има своите изисквания. А човекът има нужда от подслон.
Общинските жилища са ограничен обществен ресурс и тяхното предоставяне се подчинява на определени правила. Съдебните решения също следва да бъдат зачитани.
Но този случай поставя и въпрос, който не може да бъде изчерпан единствено с административните процедури.
Какво се случва с човек, израснал без родителска подкрепа, с ограничена трудоспособност и минимални доходи, когато срокът за общинското му настаняване изтече, а той няма къде да отиде?
Възможно ли е да се намери законосъобразно временно решение, което да не го остави без покрив над главата?
Може ли администрацията да разгледа индивидуалните обстоятелства и да потърси подходяща социална услуга, общинско помещение или друга форма на подкрепа?
TheSite24.net кани Община Варна на открит разговор
В понеделник, 9 ноември, TheSite24.net ще се срещне със Стоян Христов пред Община Варна, за да разкаже историята му пред камера.
Ще бъде отправена покана и към представители на общинската администрация да изложат своята позиция, да разяснят предприетите действия и да посочат има ли възможност за решение.
Целта не е да се оспорват законовите правомощия на общината, а да се намери начин един човек да не остане без дом на прага на студените зимни дни.
Защото зад всяка преписка, заповед и съдебно решение стои човешка съдба. И понякога най-важният въпрос не е кой е спечелил делото, а дали все още има възможност да се помогне.
Снимката е илюстративна
