Средно 96 килограма хранителни отпадъци на човек годишно се генерират в България по цялата верига — от производството и преработката до магазините, заведенията и домакинствата. В същото време Европейският съюз въвежда задължителни цели за ограничаване на хранителните отпадъци до 2030 г.
Проблемът има не само икономически, но и сериозни екологични последствия. Когато храната бъде изхвърлена, се губят и ресурсите, използвани за нейното производство — вода, земя, енергия и човешки труд.
Според данни, цитирани в материал на Анита Асенова, загубата и разхищението на храна са свързани с приблизително 8–10% от глобалните емисии на парникови газове.
Какво предвиждат европейските цели до 2030 г.?
Новите изисквания предвиждат намаляване на хранителните отпадъци с 30% на човек в домакинствата, търговията и заведенията за хранене.
За производството и преработката на храни е заложена цел за намаление с 10%.
Мерките са насочени към ограничаване на загубите на храна и по-ефективно използване на ресурсите.
Защо хранителните отпадъци влияят върху климата?
Част от изхвърлената храна попада на депа за отпадъци, където при разграждането ѝ без достатъчно кислород се отделя метан — парников газ със силно затоплящо въздействие.
Освен това всяка изхвърлена храна означава напразно използвани ресурси за отглеждане, обработка, транспорт и съхранение.
Затова намаляването на хранителните отпадъци може едновременно да ограничи разходите и да намали въздействието върху околната среда.
Какви решения вече съществуват в България?
Сред практическите примери е платформата FoodObox, чрез която заведения и магазини могат да предлагат непродадена, но годна за консумация храна на намалени цени.
Друг важен механизъм е даряването на излишна годна храна.
Българската хранителна банка работи с производители, търговци и партньорски организации, за да насочва дарените продукти към хора в нужда.
Така се постига двоен ефект — по-малко разхищение и подкрепа за уязвими домакинства.
Какво може да направи всяко семейство?
Ограничаването на хранителните отпадъци започва и с ежедневните ни навици.
Планирането на покупките, правилното съхранение на продуктите, разумното използване на остатъците и проверката на наличната храна преди пазаруване могат да намалят както изхвърлените количества, така и семейните разходи.
Когато има излишна храна, която е безопасна за консумация, тя може да бъде споделена или дарена при спазване на необходимите изисквания.
А негодните за консумация органични отпадъци в определени случаи могат да се използват за компостиране или производство на биогаз.
По-малко изхвърлена храна означава повече спестени средства, по-разумно използване на природните ресурси и повече възможности за помощ на хората в нужда.
