Увеличените такси за преминаване през Босфора и Дарданелите затрудняват българското корабостроене и кораборемонт

Многократното увеличение на таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите поставя допълнителни предизвикателства пред българското корабостроене и кораборемонт. Въпросът за отражението им върху сектора, включително върху предприятията във Варна, беше поставен пред Министерството на транспорта и съобщенията чрез парламентарен контрол.

Повод е писмен въпрос на народния представител Чило Попов до министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев, свързан с нарастващите разходи за преминаване през турските проливи и възможните последици за конкурентоспособността на българските предприятия.

В официален отговор от 13 ноември 2026 г. транспортното министерство потвърждава, че таксите са увеличавани последователно през последните години.

През октомври 2022 г. стойността на единицата, използвана при определянето на таксите, е повишена на 4,08 долара. През 2023 г. тя достига 4,42 долара, през 2024 г. – 5,07 долара, а от юли 2025 г. – 5,83 долара. При последното увеличение стойността достига 6,70 долара, което представлява ръст от приблизително 64% спрямо октомври 2022 г.

Това не е общата такса за преминаване на кораб, а стойност, използвана при нейното изчисляване.

Случай с плаващ док, построен във Варна

В парламентарния въпрос е посочен конкретен случай с плаващ док, произведен от ТЕРЕМ-КРЗ „Флотски арсенал“ във Варна за хърватска компания.

Съоръжението е с дължина 85 метра и товароподемност 2500 тона и е предадено през август 2026 г.

По информацията, изложена от народния представител, турските власти не са допуснали преминаването на дока през Босфора, като не е била съобщена официална причина за отказа. Като възможно обяснение е посочено изискване за придружаване от турски съдове, което би довело до значителни допълнителни разходи.

От Министерството на транспорта и съобщенията обаче заявяват, че не разполагат с информация за отказано преминаване на продукция на български корабостроителни и кораборемонтни предприятия, нито за поставени допълнителни изисквания извън международните разпоредби.

България е поискала обяснение от Турция

От официалния отговор става ясно, че българската страна многократно е поставяла въпроса за увеличението на таксите пред турските власти.

Още през 2022 г. Министерството на транспорта и съобщенията е изпратило писмо до турския министър на транспорта и инфраструктурата с искане за официално разяснение.

Подобни разговори са проведени и през 2025 г., включително на ниво посолства и външни министерства.

Турската страна е обяснила, че увеличенията представляват актуализация на такси, определени преди десетилетия, и че приходите се използват за поддържане на безопасността на корабоплаването, спасителните служби и инфраструктурата в проливите.

В същото време българското министерство посочва, че към момента Турция не е предоставила поисканите данни за механизма, по който се определя размерът на увеличенията.

В отговора се разглежда и Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която регламентира преминаването през черноморските проливи. Министерството отбелязва, че таксите следва да бъдат обвързани с разходите за предоставяните услуги, като поставя въпроса за съответствието на увеличенията с международните правила.

Въпросът за конкурентоспособността на българските предприятия остава открит

Българското корабостроене и кораборемонт са отрасли, ориентирани в значителна степен към международния пазар. Преминаването през Босфора и Дарданелите е важна част от транспортния маршрут за продукцията, предназначена за клиенти извън Черно море.

В парламентарния въпрос се поставя и проблемът с възможното пренасочване на поръчки към турски корабостроителници заради увеличените разходи и затрудненията при преминаването.

Народният представител настоява за информация относно предприетите дипломатически действия, възможностите за облекчен режим за българската корабостроителна продукция и мерките за подкрепа на засегнатите предприятия.

От Министерството на транспорта и съобщенията заявяват, че ще продължат да търсят решение чрез двустранни и многостранни разговори, насочени към предвидими условия за корабоплаване.

В официалния отговор обаче не са представени конкретни данни за финансовите загуби на българските предприятия или срок за постигане на договореност с Турция.

Така въпросът за отражението на увеличените такси върху българското корабостроене и кораборемонт остава открит, особено за предприятията във Варна, чиято продукция преминава през турските проливи.

No payment method connected. Contact seller.
Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram

Най-четени

Времето