Многократното увеличение на таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите поставя допълнителни предизвикателства пред българското корабостроене и кораборемонт. Въпросът за отражението им върху сектора, включително върху предприятията във Варна, беше поставен пред Министерството на транспорта и съобщенията чрез парламентарен контрол.
Повод е писмен въпрос на народния представител Чило Попов до министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев, свързан с нарастващите разходи за преминаване през турските проливи и възможните последици за конкурентоспособността на българските предприятия.
В официален отговор от 13 ноември 2026 г. транспортното министерство потвърждава, че таксите са увеличавани последователно през последните години.
През октомври 2022 г. стойността на единицата, използвана при определянето на таксите, е повишена на 4,08 долара. През 2023 г. тя достига 4,42 долара, през 2024 г. – 5,07 долара, а от юли 2025 г. – 5,83 долара. При последното увеличение стойността достига 6,70 долара, което представлява ръст от приблизително 64% спрямо октомври 2022 г.
Това не е общата такса за преминаване на кораб, а стойност, използвана при нейното изчисляване.
Случай с плаващ док, построен във Варна
В парламентарния въпрос е посочен конкретен случай с плаващ док, произведен от ТЕРЕМ-КРЗ „Флотски арсенал“ във Варна за хърватска компания.
Съоръжението е с дължина 85 метра и товароподемност 2500 тона и е предадено през август 2026 г.
По информацията, изложена от народния представител, турските власти не са допуснали преминаването на дока през Босфора, като не е била съобщена официална причина за отказа. Като възможно обяснение е посочено изискване за придружаване от турски съдове, което би довело до значителни допълнителни разходи.
От Министерството на транспорта и съобщенията обаче заявяват, че не разполагат с информация за отказано преминаване на продукция на български корабостроителни и кораборемонтни предприятия, нито за поставени допълнителни изисквания извън международните разпоредби.
България е поискала обяснение от Турция
От официалния отговор става ясно, че българската страна многократно е поставяла въпроса за увеличението на таксите пред турските власти.
Още през 2022 г. Министерството на транспорта и съобщенията е изпратило писмо до турския министър на транспорта и инфраструктурата с искане за официално разяснение.
Подобни разговори са проведени и през 2025 г., включително на ниво посолства и външни министерства.
Турската страна е обяснила, че увеличенията представляват актуализация на такси, определени преди десетилетия, и че приходите се използват за поддържане на безопасността на корабоплаването, спасителните служби и инфраструктурата в проливите.
В същото време българското министерство посочва, че към момента Турция не е предоставила поисканите данни за механизма, по който се определя размерът на увеличенията.
В отговора се разглежда и Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., която регламентира преминаването през черноморските проливи. Министерството отбелязва, че таксите следва да бъдат обвързани с разходите за предоставяните услуги, като поставя въпроса за съответствието на увеличенията с международните правила.
Въпросът за конкурентоспособността на българските предприятия остава открит
Българското корабостроене и кораборемонт са отрасли, ориентирани в значителна степен към международния пазар. Преминаването през Босфора и Дарданелите е важна част от транспортния маршрут за продукцията, предназначена за клиенти извън Черно море.
В парламентарния въпрос се поставя и проблемът с възможното пренасочване на поръчки към турски корабостроителници заради увеличените разходи и затрудненията при преминаването.
Народният представител настоява за информация относно предприетите дипломатически действия, възможностите за облекчен режим за българската корабостроителна продукция и мерките за подкрепа на засегнатите предприятия.
От Министерството на транспорта и съобщенията заявяват, че ще продължат да търсят решение чрез двустранни и многостранни разговори, насочени към предвидими условия за корабоплаване.
В официалния отговор обаче не са представени конкретни данни за финансовите загуби на българските предприятия или срок за постигане на договореност с Турция.
Така въпросът за отражението на увеличените такси върху българското корабостроене и кораборемонт остава открит, особено за предприятията във Варна, чиято продукция преминава през турските проливи.







