Декларация на „Възраждане“ прочетена от парламентарната трибуна
Конвенцията за Черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., по която Република България е страна и същата е в сила, е международен акт, регламентиращ режима на преминаване на военни и търговски кораби през Босфора и Дарданелите. По силата на Конвенцията Република Турция събира такси от преминаващите кораби, базирани на нуждата от покриване на разходите й за поддържане навигацията през корабоплавателните пътища.
В нарушение на Конвенцията и с едностранен акт на президента на Република Турция през миналата 2022 година бяха повишени таксите за преминаване на търговски кораби през Проливите. Става дума най-малко за петкратно увеличение. С повторен едностранен акт от тази година и без провеждане на обсъждане със страните на Черно море, на 1 юли Турция налага допълнителен ръст от близо 9%. Всяка промяна подлежи на съгласуване с останалите страни, подписали Конвенцията, сред които и България. Такова съгласуване не искано и не е давано.
Турция няма правно основание за този самостоятелен акт, тъй като Конвенцията не предвижда съседната страна да генерира печалби при управлението на Черноморските проливи.
Точно това обяви, че ще се случи турският министър на транспорта и инфраструктурата, който съобщи, че се цели увеличение на притока чуждестранна валута в нестабилната й икономика. Досега приходите на Турция от тези такси бе в порядъка на 160 – 170 милиона долара годишно, а след увеличението им се очакват постъпления от близо 1 млрд. долара.
Този процес идва и на фона на наложената от Европейския съюз забрана за влизане в българските пристанища на кораби, плаващи под флага на Руската федерация, както и кризата със зърното и допуснатия безконтролен износ през Черно море от Украйна.
От наложената отвън мярка за руските кораби, както и след ръста на таксите за Проливите, най-губещи са българските морска индустрия и икономика. Морският сектор у нас генерира огромни постъпления за БВП на България и е основополагащ за местните регионални икономики на Варна и Бургас. В пристанищата, кораборемонтните и корабостроителни заводи, както и съпътстващите ги други сектори на синята икономика, са пряко заети десетки хиляди българи, а непряко тази индустрия дава работа на стотици хиляди сънародници.
Ефектите от тези процеси, оставени без реакция от страна на българското правителство – с изпратени писма до Турция, на които няма отговори и още по-малко от институциите на Европейския съюз, които са напълно незаинтересовани, вече доведоха до преки негативни ефекти за цял индустриален сектор. От началото на годината е намалял общият брой кораби, посещаващи българските пристанища, като терминалите отчитат спад и при обработените товари. С 200 по-малко са корабите, посетили пристанищата във Варна и Бургас, спрямо периода преди наложените забрани за руски кораби и ръста на таксите за Проливите. Отворена е огромна икономическа пробойна у нас.
И докато през пристанищата ни все още не се изнася с обичайните темпове вече залежалата родна земеделска продукция, заради наводнения международен пазар с украинска реколта, за отглеждането на която не са прилагани разпоредбите на Европейския съюз, в сериозна опасност е създаващият висока добавена стойност за българската икономика сектор “Корабостроене и кораборемонт”.
Незаконната турска акция, която е опит за справяне с икономическата криза там, поставя българските заводи в изключително неконкурентно положение. За да достигнат до България плавателните съдове, които обичайно се ремонтират у нас, средното наложено от Турция увеличение в таксите е над 30 000 долара. Това пряко облагодетелства турските и гръцките заводи за сметка на нашите.
Заради чужди интереси е създаден риск от загуба на работни места най-малко на 3 500 пряко заети и поне още толкова непряко заети в кораборемонта в България. И този негативен икономически и социален ефект ще бъде прибавен към предприятията, които вече свиха дейността си, заради забраната за руските кораби.
Миналата година над 200 кораба със среден брутен тонаж около 20 000 тона, са посетили българските кораборемонтни заводи. Общото увеличение само от заплатени допълнителни такси е над 6 млн. долара за Турция. Отчитайки средната цена на един ремонт, наложеното от турците увеличение на таксите за преминаване през Проливите, прави разлика от 5 – 10% в полза на турските и гръцки заводи и за да са конкурентни, българските трябва да поемат тази разлика по някакъв начин.
Тази сума вероятно не изглежда голяма, но ако доведе до отлив на ремонтираните у нас кораби, може да видим намалени постъпления от близо 250 млн. лв. само от сектор “Корабостроене и кораборемонт” или да отпишем поне 500 млн. лева приходи от всички сектори на морската ни индустрия за икономиката на България.
При тази ситуация, в която е очевидно, че нашите европейски партньори нехаят за икономическите трудности, пред които е изправен морският сектор, не ни остава нищо друго освен да си помогнем сами.
Призоваваме правителството да вдигне таксите за преминаващите през нашата сухопътна граница турски тирове в стойности, които да компенсират загубите ни в следствие на вдигнатите такси за преминаване на кораби през Босфора и Дарданелите. Да бъде предложена ясна и точна система за подпомагане на морският сектор от така постъпилите средства.
