Втори февруари е уникален български празник, имащ изцяло езически корени, известен като Ихтима, Петловден.
Немалка част от нас свързват 2 февруари и с кръвния данък, с взимането на младенци за еничари. Легендата разказват за жена от село Еркеч (днешно с. Козичино, Бургаско), която отказва да даде сина си на турците и заявява, че по-скоро сама ще заколи детето си, нежели то да стане еничарин. През нощта майката скрива детенцето си извън селото. После заколва петел на прага на къщата и навсякъде опръсква с кръвта му. На сутринта турците били стъписани от жестоката майчина постъпка и оттогава не стъпвали в село Еркеч за събиране на кръвен данък.
Общото в повечето наименования произхожда от основната обредна практика – жертвоприношението на петел.
Обичаят повелява петелът да бъде заколен на къщния праг от юноша, „петелар”, на около 15-16 години, който не е имал сексуална връзка. След като заколи птицата, петеларът прави кръстен знак за здраве с кръвта на птицата по челата на момченцата в къщата. С петльовата кръв се рисуват кръстове и по външните страни на вратите.
Главата на петела, обърната на изток, се слага на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата на птицата се запазват. С тях кадят болни и/ли урочасани. С част от петьовите пера се украсяват т.нар. “колуни”, вид знамена. Самият петел трябва да се свари цял, а след това от месото му може да се приготви гозба.
Жените и майките в къщата месят и кравайчета, правят баница и/ли зелник, като част от петела и кравайчетата се раздават за здраве. В домовете с женска челяд, за здравето на момиченцата, се колят ярки (млади кокошки). Доколкото се знае, в Странджанския край например все още жените колят за здравето на децата, без значение от техния пол, черен петел. Според местните вярвания Свети Евтим, честван именно на 2 февруари, предпазва от детски паралич и епилепсия.
На 2 февруари православната църква почита Сретение Господне или иначе казано Срещането на малкия Иисус в Йерусалимския храм е един от големите празници през годината. Свързан е с едно събитие от живота на Спасителя Христос.
Според изискването на юдейската религия на 40-ия ден от рождението Му той бил занесен от майка Си, света Дева Мария, и Йосиф, в храма в Йерусалим, за да бъде представен на Бога. Защото всяка първородна мъжка рожба е трябвало да бъде посветена на Бога. Това посвещаване се изразявало в представяне на първородния син в храма и даването на жертвени животни според възможностите на семейството.
Бедните хора принасяли в жертва две гургулици или два гълъба. Така направили света Мария и Йосиф. А в двора на храма ги срещнал един престарял праведник – Симеон, който с трепет очаквал да види Месия (Христос, Помазаника), преди да си отиде от този свят. Той дошъл по вдъхновение от Бога в същия час, когато светата Дева с малкия Иисус на ръце била там. Старецът взел в обятията си Иисус и изрекъл следните знаменателни думи, с които го приема като Бог: “Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил”. Тези вдъхновени думи станали след това любима молитва на християните.
В същия ден Младенецът Иисус бил посрещнат и от една старица, пророчица Анна, която възторжено говорила на всички в храма за родилия се Спасител на света.
Празнуването на Сретение Господне днес не е само историческо възпоминание. Вдъхновени като Симеон от Светия Дух и ръководени от същия Дух в Църквата на Спасителя, християните могат да очакват своята собствена среща с Господ.
По стар обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
Петльовден е фолклорният вариант на Сретение Господне.
Имен ден днес имат Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ванеса, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка и Сретен.
Снимки: Фейсбук
