В България отровни змии се броят на пръстите на едната ръка като най-разпространеният вид от потенциално опасните змии е пепелянката. Пред TheSite24 Стелян Ябълкаров, собственик на един от най-големите терариуми в България разказа, че пепелянката има много силна отрова, но за късмет – в изключително малки количества.
“Отровата на пепелянката е по-силна от тази на кралската кобра, но нейното количество е изключително малко. Не може да убие възрастен, здрав човек, рядко се стига до усложнения дори и при деца. Ако някога бъдем ухапани от пепелянка, най-правилното решение е да потърсим веднага медицинска помощ.
В никакъв случай не трябва да се поставят турникети, да се изсмуква отровата или пък да се реже засегнатото място, тъй като това може да доведе до много по-големи усложнения. Също така не трябва да прибързваме с противоотровата, защото често човешкия организъм може да се справи сам с отровата на змията. Понякога противоотровата може да бъде много по-опасна от самата отрова”, отбеляза Стелян Ябълкаров.
Пепелянката има рогче на главата си, което я отличава от усойницата. Тя е средна по големина отровница. Пепелянката достига дължина до 50-70 cm, изключително рядко над 100 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) – от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Среща се по скали и сипеи, но също и по поляни и храсти. В горещите дни влиза във водата, за да се поразхлади.
Повече вижте във видеото:
Стелян Ябълкаров каза още, че в голям процент ухапванията на змиите спрямо човек са “сухи”, т.е. те вкарват изключително малко отрова, която не може да навреди на човека или пък не вкарват никакво количество.
“За тях отровата е както за човек са парите – гледаме да не ги харчим за глупости. За пример мога да дам континенталния тайпан, който при едно ухапване впръсква около 40 милиграма отрова, което е колкото цялата доза на пепелянката. С тази доза обаче континенталният тайпан може да убие над 100 човека ако разпределим тази отрова на всеки един от тях”, каза специалистът.
Той посочи, че ако човек все пак се срещне със змия, единственото и най-правилно решение е да не я приближава и да я остави да се скрие.
“Змиите също нямат голямо желание да се срещат с хората и първата им реакция е да се скрият от нас на безопасно място. Пепелянките и усойниците пък ще стоят неподвижно и ще изчакат своя неприятел в лицето на човека да си продължи по пътя. Те няма да нападнат без причина”, каза в заключение Ябълкаров.
Какви са змиите в България?
От Сдружение “На ти с природата” споделят, че нашата страна е дом на общо 16 вида змии, 4 от които отровни, от които пък само 2 са потенциално опасни. Листът включва:
- Жълтоуха водна змия (Natrix natrix) [безобидна]
- Сива водна змия (Natrix tessellata) [безобидна]
- Смок мишкар (Zamenis longissimus) [безобиден]
- Леопардов смок (Zamenis situla) [безобиден]
- Пъстър смок (Elaphe sauromates) [безобиден]
- Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata) [безобиден]
- Обикновена стрелушка (Platyceps najadum) [безобидна]
- Черноврата стрелушка (Platyceps collaris) [безобидна]
- Голям стрелец (Dolichophis caspius) [безобиден]
- Медянка (Coronella austriaca) [безобидна]
- Пясъчна боа (Eryx jaculus) [безобидна]
- Червейница (Xerotyphlops vermicularis) [безобидна]
- Котешка змия (Telescopus fallax) [слабо отровна, безобидна за човека]
- Вдлъбнаточел смок (Malpolon insignitus) [oтровен, но отделя малко количество при ухапване, освен това е рядко срещан и много бърз, хапе само и единствено при улавяне, което е трудно]
- Пепелянка (Vipera ammodytes) [отровна, потенциално опасна, но рядко животозастрашаваща]
- Усойница (Vipera berus) [отровна, потенциално опасна но рядко животозастрашаваща]
Опасни ли са змиите у нас?
По света съществуват много видове змии, повечето от които безобидни, а оставащия по-малък процент са отровни, като от тях някои притежават смъртоносна отрова. Европа е континентът с най-малко потенциално опасни видове змии, което включва и нашата родина. И въпреки това из целия свят змиите следват много сходен език на тялото и методи за самозащита, включително и българските видове.
Змиите в общи линии са дребни животни и за тях светът е опасен и изпълнен с хищници. Понеже са студенокръвни, техният запас от енергия е ограничен и се изхабява лесно, с други думи – уморяват се много бързо. По тази причина змия под заплаха не може да си позволи да стои и да се отбранява, затова всяка една от тях предпочита най-напред да избяга и да се скрие.
Това е стратегия, присъща на всички видове по света и е най-често предприемания подход при опасност. Когато бягството не е възможно, например ако животното е приклещено в ъгъл или уловено, то предприема резервни мерки – съскане, хапане, издуване на тялото, изкуствена смърт и прочее.
Змиите се защитават активно само в краен случай, причината за това е, че в много от тези сблъсъци с потенциален хищник змията в крайна сметка губи и бива убивана поради малкия си размер или бързата умора, или и двете. Това е факт който те отлично осъзнават, а отровните змии са даже по-ощетени при сблъсък с неприятел дори и да оцелеят, понеже губят ценна отрова, чиято предназначение е лов, а не самозащита.
Противно на много вярвания, никоя змия не преследва потенциален хищник, включително и човека.
