Димитър Куцаров от Варна, с който СайтЪТ ви запозна, продължава своите амбициозни пътешествия и приключения в значими международни проекти, за които увлекателно разказва.
Димитър изпрати до медията ни разказ и снимки от участието си през ноември в международен проект по програма „Еразъм+“, който публикуваме без редакторска намеса.
През ноември 2024 година, в периода от 18 до 26 – ти, аз – Димитър Куцаров от Варна, България имах невероятната възможност да участвам в международен проект по програмата „Еразъм+“, който ме отведе в красивия град Hondarribia, Испания и събра участници от над 10 различни държави.
Темата на проекта беше – ,,The Body image Project – Changing Attitudes, Promoting Health 2.0 (CHATPRO 2.0)” / Проектът за изображение на тялото – промяна на нагласите, насърчаване на здравето /. Силно съм впечатлен от страхотната работа на неправителствената организация – ABARKA.
Сърдечно благодаря на организацията “МОГА, ЗНАМ, ТВОРЯ” от България, която ме изпрати на тази мобилност и ми предостави възможността да се включа в това трансформиращо приключение.
Днес възможностите са навсякъде – не се страхувайте да ги грабнете! Участвайте в проекти, записвайте се за инициативи и позволете на тези преживявания да променят живота ви!
Проектът – ,,The Body image Project – Changing Attitudes, Promoting Health 2.0 (CHATPRO 2.0)” се фокусираше върху промяната на нагласите към здравето и благосъстоянието чрез практически дейности и работа в групи, като поставяше акцент върху психическото, физическото и емоционалното развитие. Той беше организиран от ABARKA – неправителствена организация, която има дългогодишен опит в насърчаването на социалното включване и личностното развитие чрез проекти, обучение, базирани на образование, сътрудничество и уважение към различните култури. Тяхната отдаденост и професионализъм превърнаха този проект не просто в обучение, а преживяване, което вдъхновява и променя.
От първия до последния ден, това приключение ме вдъхновяваше, накараме не само да преосмисля начина, по който се грижа за себе си – физически и емоционално – но и да видя как един проект създава семейство с всеки изминал ден, което създаде незабравими спомени, които ще останат с мен завинаги.
Това, което направи този проект още по-уникален, бяха хората. Всеки участник внесе своята енергия, състрадание и индивидуалност. Бяхме от различни краища на света, но успяхме да изградим връзки, които сякаш съществуват от години. С подкрепата на ABARKA успяхме да надскочим очакванията си, да водим сесии и да станем част от нещо по-голямо.
Една от най-уникалните черти на този проект беше възможността да участваме активно в неговото провеждане. Всяка държава имаше задачата да подготви свои собствени сесии по темата на проекта, а това означаваше, че всеки от нас трябваше да влезе в ролята на фасилитатор. За мен тази роля беше предизвикателство, но и възможност, която ми помогна да израсна.
Фасилитирането изисква не само да представяш информация, но и да ангажираш хората, да улесняваш дискусиите и да създаваш атмосфера, в която всеки се чувства част от процеса. Като част от българския екип, водихме няколко сесии, всяка от които беше фокусирана върху важни аспекти на здравето и благосъстоянието, някои от тях бяха:
Дебат: Предизвикателство към културата на хранене
В този модул от проекта обсъждахме митовете около популярните диети и истински здравословния начин на живот. Организирахме викторина и разпалени дебати, които насърчиха критично мислене и обмен на гледни точки. Това упражнение ми помогна да ръководя дискусии и да създам пространство за различни мнения.
Групова задача: Карта на моята подкрепяща мрежа
Тази сесия беше лична и вдъхновяваща. Всеки от нас създаде своя Еcomap – карта на социалните връзки, които ни подкрепят. В центъра бяхме ние, а около нас – семейство, приятели, работа, хобита. Споделяхме картите си в малки групи и обсъждахме къде се чувстваме най-комфортно и какво искаме да променим.
Едно момиче добави „себе си“ в картата си, което ме накара да осъзная колко е важно да изградим връзка със самите себе си. Тази сесия ме научи да създавам среда на доверие и да разсъждавам върху собствените си връзки и тяхното влияние върху психическата стабилност.
Смело мога да добавя към своята карта – семейство CHATPRO 2.0 вече, защото връзката, която изградихме по време на мобилността, продължава да ме вдъхновява и мотивира. Това семейство ми помага да преследвам новите си цели и да изграждам навиците, които си обещах там – навици, които ще бъдат част от моя стремеж към баланс и хармония.
Други значими сесии:
Проектът беше богат на разнообразни сесии, които ни провокираха да мислим, да работим в екип и да изследваме нови подходи към здравето и благосъстоянието. В една от сесиите „The Beauty of Diversity“ разгледахме стереотипи и митове за нашите държави. Тя ни помогна да разберем колко различни, но и колко сходни сме, независимо от произхода си. Сред сесиите, които оставиха траен отпечатък върху мен, беше тази, водена от турския отбор, с тема „Стрес и безпокойство – какво са и как да се справим с тях“.
Сесията ми даде нови стратегии, които мога да приложа в ежедневието си – като техниката за дишане „4-7-8“, която ни помага да се успокоим и да се фокусираме. Работата по упражненията за психично здраве също имаха дълбоко въздействие върху мен. Бяха посветени на техниките за дишане и медитация. Честно казано, винаги съм искал да започна да практикувам нещо подобно, но тук, в този проект, за първи път изпробвах тези техники и осъзнах колко ефективни могат да бъдат като начин да намеря баланс и спокойствие в живота. Тези преживявания ме мотивираха и обещах на себе си, че ще ги интегрирам в ежедневието си занапред.
Още една сесия, която беше изключително полезна за нас – Човек от външна организация ни даде съвети как да правим информиран избор при пазаруване. Презентира ни снимки на етикети, на различни продукти, като се научихме как да разчитаме различните Е-та в съставките на продуктите и колко често по-скъпите храни не са непременно по-качествени. Примерите, които разгледахме, доказаха, че дори евтините продукти могат да имат по-малко съставки и да бъдат по-здравословни от някои от скъпите алтернативи, които съдържат много добавки. Това ми даде нова перспектива върху ежедневните ми хранителни избори и как те могат да повлияят не само на здравето, но и на околната среда, учи ни как да се грижим за себе си, но и как да уважаваме природата и да намалим екологичния отпечатък, който оставяме.
Освен това бяхме запознати с концепцията на KmO продуктите – храни, произведени и консумирани в радиус от 100 километра. Този подход акцентира на местното снабдяване и минимизира въздействието върху околната среда чрез намаляване на транспортните разходи и въглеродните емисии.
Family Reflection – семейният кръг на размисъл
В края на всеки ден се събирахме в малки групи, които създадохме първият ден наречени „семейства“, за да споделим емоциите и преживяванията си. Моето семейство – Capybaras – стана символ на уют и принадлежност. Един от най-запомнящите се моменти беше, когато Ainoa от Русия ни научи да правим звук с ръце, наподобяващ бухал – малък жест, който ни свърза още повече.
Solidarity Market-а – Elkarrekin Gehiago Gara:
Един от най-вълнуващите дни в програмата беше посещението на Solidarity Market в Сан Себастиан – инициатива на Abarka с името Elkarrekin Gehiago Gara („Заедно сме повече“), финансирана от баското правителство. Този проект е невероятен – той подкрепя жени мигрантки, като им помага да изградят собствен бизнес, да се обучават и да придобият умения за успех на пазара.
Дамите, които участват, са от най-различни краища на света – Конго, Сенегал, Перу, Колумбия, Мароко, Ливан и още много други като представят своите продукти и идеи, изграждайки мост към икономическа независимост и социално включване.
Всяка инициатива носеше свое послание и автентичност.
Жените от Сенегал с марката им – Summ take away предлагаха 100% натурални сокове, създадени от плодовете и растенията, които африканския континент предлага, вдъхващи аромат и вкус от дома им.
Марката Mulata насърчаваше чернокожите жени да се гордеят със себе си, предлагайки козметика и перуки, които подчертават тяхната индивидуалност.
Марката Siper. Имаше и ръчно изработени дрехи от Конго, вдъхновени от културата на региона, както и арабски парфюми, създадени от марокански жени предприемачи – Adu perfumes.
Или Мароканската марка Lady Argan, която предлага натурални козметични продукти от арганово масло и бодлива круша.
Но една инициатива ме докосна особено дълбоко – организацията Krisalida. Ръководена от три жени, тя подкрепя хората в справянето с психологическите предизвикателства чрез семинари, курсове по самозащита, йога и други практики, фокусирани върху психологическото и духовното благополучие. В Solidarity market- а спечелих гривна от тяхна томбола, която ще пазя като символ на надеждата и вдъхновението, което тези жени ми предадоха.
Този пазар не беше просто място за търговия – той излъчваше енергия и страст, която беше заразителна.
Вдъхновението, което черпиш от такива каузи и неправителствени организации като Abarka, които работят върху толкова проекти в различни аспекти и създават общност, в която всеки се чувства приет и уважаван, които насърчават социалното включване, предприемачеството и мисленето чрез неформално обучение; те не просто помагат – те променят животи. Дадоха мотивация да променя своите нагласи и ежедневие.
След посещението на Solidarity Market-а денят ни продължи с разходки из Сан Себастиан. Изкачихме се до висока точка, откъдето пред нас се разкри невероятна гледка към целия град и морето – момент, който те кара да се почувстваш свързан с природата.
Времето извън програмата, създаването на общност:
Едно от най-ценните неща в проекта CHATPRO 2.0 беше усещането за общност, което изграждахме с всеки изминал ден. Освен сесиите и активностите по програмата, точно моментите извън тях – закуските, вечерите, културните вечери и игрите – създаваха още по-дълбоки връзки. Всяка закуска, обяд, вечер започваше с оживени разговори. Храната ставаше по-хубава не заради вкуса ѝ, а заради хората около мен. Тези моменти ме накараха да осъзная колко важни са малките разговори – те не са просто думи, а мостове, които ни свързват.
Културните вечери бяха другото вълшебство на този проект. Бяха врата към душата на всяка държава. Те не бяха просто храна или танци – те ни учеха на уважение, споделяне и красотата на различията. В края на вечерта всички пяхме и танцувахме заедно, а след това се събирахме за игри – тенис на маса, джаги или настолни игри. Именно това беше магията на проекта – не само темата за здравето, а връзките, които показват какво е истинското благополучие.
„Ако искаш да вървиш бързо, върви сам. Ако искаш да вървиш далеч, върви заедно.“ – Африканска поговорка.
Всеки момент – от сутрешния смях до нощните разговори – беше част от пъзела, който съставяше CHATPRO 2.0. Този проект не беше само за здраве. Беше за намирането на радостта в малките неща, за споделянето на смеха и за създаването на общност, която вдъхновява, респективно, което подобрява твоето ментално и физическо състояние.
Има моменти в живота, които променят начина, по който гледаш на света и на себе си. За мен това беше седмицата, прекарана с ABARKA, която не само промени средата около нас, но ни вдъхнови да бъдем по-добри версии на себе си.
Сега, когато поглеждам назад, осъзнавам, че това преживяване не е просто част от моето минало, а нещо, което ще продължава да влияе на бъдещето ми. Честно да си призная, още преди проекта си бях обещал да започна да се грижа по-сериозно за себе си, но тук осъзнах колко много вдъхновение мога да почерпя от останалите.
Проектът „The Body Project – Changing Attitudes, Promoting Health 2.0“ беше не просто преживяване – той беше урок, вдъхновение и промяна. Всеки ден беше едно пътуване – към себе си и към другите. Работата в екип не беше просто метод, а сърцето на проекта. Учехме се един от друг, подкрепяхме се и изграждахме не само знания, но и връзки, които ще останат завинаги.
Проектът ми даде не само знание, но и вяра – в себе си и в другите. Вяра, че можем да променим нагласите си, да изградим по-добри версии на себе си и да направим света около нас по-добър. Това е урокът, който ще нося със себе си, и вдъхновението, което искам да предам на другите.
“Истинските срещи не са тези, които продължават във времето, а тези, които остават във вечността.” – Антоан дьо Сент-Екзюпери
Може и да не се съберем отново, всички заедно, на едно място – със смеха, танците и разговорите, които ни обединяваха. Но това не е краят. Всеки от нас носи част от другия, както пламъкът на свещта може да запали хиляди други, без да изгуби светлината си. Нашите пътища може да се разделят, но те ще се пресичат отново в спомените, които завинаги ще бъдат живи. Затова не изпитвам тъга, а благодарност – че за кратко, в този свят, бяхме заедно, и заедно променихме частица от себе си и света около нас.
Проектът „The Body Project – Changing Attitudes, Promoting Health 2.0“ нямаше да бъде възможен без усилията, отдадеността и вдъхновението на двама изключителни организатори – Ainhoa и Clotaire от ABARKA. През цялото време те не само ни водеха през програмата с професионализъм, но и създадоха атмосфера на приятелство и подкрепа, която направи всяка минута специална. Без тяхната отдаденост, този проект нямаше да бъде реалност. Благодаря ви за всичко – за вашето търпение, вашата топлота и желанието да споделите с нас мисията на ABARKA.
Също така, изразявам дълбоката си благодарност към всички участници в този проект. Никога не съм бил на проект, който толкова бързо да създаде толкова силна връзка между хората, още от първия ден. Всеки от вас – със своята отвореност, своята усмивка и желанието да опознаете другите – ме накара да повярвам в силата на човешките взаимоотношения. „Свързвайки се с другите, намираме себе си.“ Тази мисъл обобщава най-добре това, което преживях през тази седмица. Всяка дума, всеки смях и всяка прегръдка ми показаха колко важни са връзките, които създаваме. Благодарен съм за всички моменти – за нощните разговори, за културните вечери, за игрите и предизвикателствата, които ни събраха. Никога няма да забравя дори онези малки, но значими жестове – как хора, с които не бях говорил, дойдоха и ми казаха: „Хей, не сме се запознали още. Ела да поговорим.“ Тази отвореност, тази топлина – тя създаде нещо много повече от проект. Тя създаде семейство!
Искам да изкажа специални благодарности и на организацията „МОГА, ЗНАМ, ТВОРЯ“, която ме изпрати от България. Без вашата подкрепа и възможността, която ми предоставихте, нямаше да имам шанса да преживея това невероятно приключение.
