Съпредседателят на „Синя България“: Истинската алтернатива не е смяна на лица, а разбиване на модела, който ражда корупция, бедност и зависимости
– Д-р Москов, в разгара на кампанията сме. Какво всъщност предлага „Синя България“, което не чуваме от останалите?
– Предлагаме нещо много просто, но напълно отсъстващо от българската политика – последователност и ясна икономическа философия. Не говорим различни неща според това какво искат да чуят хората днес или утре. Не сменяме позициите си на всеки шест месеца.
Основната разлика е, че ние не вярваме, че държавата може да направи хората по-богати. Всички останали партии, без изключение, изхождат от тази идея – че чрез повече държава, повече разходи и повече контрол могат да решат проблемите.
Истината е точно обратната – държавата не създава богатство. Тя може само да го преразпределя. Богатството се създава от свободни хора, от свободен бизнес, от предприемачество.
– Как тогава се вдигат доходите според вас? Това е основният въпрос на хората.
– Доходите се вдигат само по един начин – чрез икономически растеж. Не чрез обещания, не чрез решения на парламента, не чрез увеличения „на хартия“.
Днес всички обещават – ще вдигнем заплатите, ще увеличим доходите, ще компенсираме цените. Но никой не казва откъде идват тези пари. Те идват от икономиката. Ако икономиката не произвежда повече, няма откъде да дойдат.
Ние казваме ясно – повече производство, повече инвестиции, повече оборот. Това означава повече реални доходи. Всичко останало е политическа измама.
– Вие говорите за освобождаване на бизнеса. Къде виждате най-големия проблем?
– В държавата. В начина, по който тя е устроена. В административния модел.
В момента предприемачът в България не се бори с пазара – той се бори с държавата. С разрешителни, с регулации, с проверки, с произвол.
Ще ви дам прост пример – за да отвориш най-обикновен бизнес, трябва да минеш през десетки разрешителни. Това означава десетки точки на зависимост. Не е важно дали отговаряш на условията – важно е дали някой ще ти позволи да работиш.
Това е системата, която убива инициативата.
– Вие правите много силна връзка между държавата и корупцията. Защо?
– Защото тя е пряка. Корупцията не пада от небето. Тя се създава там, където има власт да се разрешава или забранява.
Колкото повече държава, толкова повече корупция. Колкото повече администрация, толкова повече корупция. Колкото повече регулации – толкова повече корупция.
Всеки нов режим е нова възможност за натиск. Всеки нов чиновник с правомощия е нов център на зависимост. Това са реално „родилни домове“ на корупцията.
– Какво предлагате като алтернатива? Конкретно.
– Пълна промяна на модела.
Първо – край на разрешителните режими. Бизнесът трябва да започва с уведомление, а не с разрешение. Изпълняваш ясни правила и започваш работа.
Второ – ясен и ограничен набор от изисквания, записани в единен кодекс. Не субективни решения, а обективни критерии.
Трето – контрол след старта, а не преди него.
И най-важното – лична отговорност на чиновника. Ако той злоупотреби с властта си и причини щети, той трябва да носи финансова отговорност. Не институцията, а той.
Само тогава ще има промяна.
– Вие говорите и за икономически приоритети – какво е ключово за вас като политика?
– Свобода на предприемачеството. Това е основата.
Оттам идват всички останали приоритети – привличане на инвестиции, намаляване на административната тежест, ограничаване на държавната намеса.
България няма как да настигне Европа с 1–2% растеж. Нужни са 7–8% годишно. Това означава огромни инвестиции – между 20 и 30 милиарда евро всяка година.
Нито държавата, нито българският бизнес ги имат. Това означава едно – трябва да привличаме външен капитал.
– И затова предлагате концесии?
– Точно така. Защото това е реалистичният модел.
Вижте инфраструктурата – магистрали, енергетика, водни проекти. Държавата не може да ги финансира сама. Доказано е.
В същото време ги строим бавно, скъпо и често некачествено. После плащаме пак за ремонти.
Концесията означава частен инвеститор да вложи свои средства, да построи и след това да си ги върне чрез ползването. Така работи светът.
Ние продължаваме да правим едно и също и да очакваме различен резултат.
– Да преминем към политическата част. Казахте, че Радев и Пеевски са „един и същ модел“. Това е силно твърдение.
– Силно е, защото е вярно.
Радев и Пеевски са две лица на една и съща държава – държавата на контрола, на зависимостите, на концентрираната власт.
Едното лице е познатото – задкулисието, обществените поръчки, разпределянето на ресурси към избрани. Това е моделът, който хората разпознават.
Другото идва като алтернатива – като нещо ново, различно. Но съдържанието е същото – силна държава, централизирана власт, контрол върху икономиката.
– Къде е разликата тогава?
– В начина, по който се представя.
Моделът на Пеевски е разпознат и отхвърлян. Моделът на Радев идва като „решение“. Като уж нещо различно.
Но когато погледнеш философията – тя е една и съща. Държавата трябва да е силна, да контролира, да разпределя.
Това е тоталната държава.
– Защо наричате това опасност?
– Защото това е край на свободната икономика.
Когато държавата решава кой да инвестира, кой да произвежда, кой да печели – това вече не е пазар. Това е политически контрол.
Има и геополитически аспект. Европейският модел е модел на правила, конкуренция и ограничена власт. Този модел е неговата противоположност.
– Къде стоят останалите партии в този контекст?
– Проблемът е, че те не казват истината. Не казват ясно какво ще направят.
Оставят отворени врати към всички варианти – и към стария модел, и към новия. Това означава едно – след изборите може да има нови сглобки със същия резултат.
Сменят се лицата, моделът остава.
– Защо според вас няма силна десница?
– Защото беше отречена като идея. Внушаваше се, че няма значение дали си ляв или десен.
Резултатът е политика без принципи. Политика на обещания.
А когато има само обещания, винаги печели този, който обещае повече държава.
– Вие не сте в парламента. Как влияете?
– С идеи. С последователност.
Виждате как теми, които ние поставяме, започват да се появяват в програмите на други партии. Това означава, че влиянието съществува.
Ние променяме разговора.
– Какво ще се промени, ако влезете в парламента?
– Ще има граница. Ще има кой да спре безпринципните мнозинства.
И ако не може да се направи десно управление, поне няма да може да се направи лесно управление на зависимостите.
– В едно изречение – какво е „Синя България“?
– Това е алтернативата на държавата, която контролира всичко – и шансът България да стане свободна икономика, в която хората печелят, защото работят, а не защото са близо до властта.
