За абсурдна ситуация, от която страдат деца и родители във варненско училище, научи СайтЪТ. Притеснени родители се обърнаха към медията ни, за да споделят за проблем, който има решение, но зависи от благоволението на едно семейство, с което е длъжна да се съобрази и директорката на учебното заведение.
Случаят е от ОУ „Захари Стоянов” във Варна, което споделя една сграда с Математическата гимназия. Второкласници, които са в първа смяна, трябва да стигнат до занималня извън сградата на училището след приключването на часовете, тъй като в същите класни стаи се обучават големите ученици от Математическа гимназия при втора смяна.
Първият проблем, който възниква, е времето от един час между учебните часове на малчуганите и занималнята. В този един час никой, освен родителите, не носи отговорност за тях, тъй като те на практика трябва вече да са извън сградата на училището. През това време децата трябва да стигнат по пешеходен маршрут до занималнята, където да продължат предвиденото целодневно обучение. До въпросното място децата стигат по необезопасени междублокови маршрути, придружавани официално от един педагог. За да стигнат навреме, учениците не успяват да ползват правото си на обяд в столовата на ОУ „Захари Стоянов”, въпреки, че родителите закупуват купони и всеки ден дават близо 6 лева за топла храна на децата си. Малките обаче нямат време да хапват, тъй като през това време трябва да са тръгнали към занималнята.
По-големият проблем обаче е това, че затоплени и често изпотени от лудуване, учениците излизат навън на дъжд и студ и поемат на “поход” по пътечките между блоковете към занималнята, като пресичат натоварени и опасни улици.
За да не носят кошмарно тежките чанти, пълни с учебници и помагала, родители се организират и дежурят с автомобили, за да натоварят чантите на децата и ги отнесат до мястото за следобедните им занимания.
Проблемът има решение, което подкрепят 99% от родителите. Те са съгласни да се наеме лицензиран транспорт, за който те ще заплащат и така микробус ще отвежда всекидевно децата до занималнята.
Провал в плана идва обаче от съпротивата на един родител, който заявява, че иска детето му да диша чист въздух и да се движи, независимо, че подобни „екстри” не са предвидени никъде в правилника на училището, обявило в приема си, че предлага целодневно обучение, предполагащо и закрила за децата на закрито целодневно.
Извозването на децата с микробуси до занималнята не е нещо ново. Миналата година това е правено и то успешно, като учителят съпровожда малчуганите с транспорта, а фирмата, осигуряваща микробуса гарантира за изрядността на превозното средство и водача.
Родителите предлагат също така да поемат транспортните разходи на детето, чиято майка отказва да прояви съпричастност към идеята. Директорката застава зад гърба на родителката с мотива, че по нормативна уредба дори да има едно дете, което няма да ползва със съгласие на родител транспорт, педагожката е длъжна да остане с него и да го съпътства до занималнята. От своя страна майката на детето заявява, че има подкрепата на директорката в решението си да откаже ползването на транспорта.
От Дирекция „Образование и младежки дейности” коментираха за медията ни, че са запознати с казуса и жалбата на родителите, която е върната на директора за становище и препоръка да реши проблема.
“Община Варна има касателство към ремонтите и финансирането на учебните заведения, но за самия учебен процес и неговата организация отговорност носи директора на даденото училище. Надяваме се г-жа Колева да намери най-доброто решение на случая и очакваме нейното становище”, коментира за СайтЪТ Лилия Христова, директор на Дирекция “Образование и младежки дейности” в Община Варна.
Тя уточни, че по нормативна наредба дори да има един родител, който не е съгласен с наемането на транспорт, учителят е длъжен да съпровожда детето му по пешеходния маршрут.
Ако не бъде намерено друго адекватно решение, остава вариантът родители да поемат отговорността да придружават останалите деца с микробуса като се редуват. Нещо, което те правят и в момента, за да спасяват децата си от непосилно тежките раници, които учениците трябва да мъкнат в студа, носейки често и чадъри, до занималнята.
Родителите се възмущават още от това, че по закон група от деца трябва да е придружавана поне от двама възрасти, един в началото и един в края на колоната. В случая е осигурен само един учител, който трудно може да гарантира здравето и сигурността на 25 деца, които пресичат опасни пътни участъци.
Остава и чисто човешкия въпрос как родителите да напускат всеки ден работното си място за час и половина, за да могат да придружават децата от училището до занималнята. Вече има родители, които затруднени да отсъстват от работа, са отписали децата си от занималнята и малчуганите се налага да се справят напълно сами у дома с уроци и грижа за себе си, защото мама и татко трябва да работят.
„Обръщахме се към Община Варна, към РУО, ударихме го на молба към майката и бащата, които настояват детето им да върви пеш всеки ден, но всичко напразно. Изнервени и огорчени сме, че заради магарешкия инат на едно семейство, страдаме всички. Решение на проблема има, за наша сметка е, не натоварваме нито бюджета на училището, нито този на самото семейство. Детенцето им, да е живо и здраво, е доста по-големичко от нашите крехки девойки, които едва тътрят раниците си. Може би затова те не са така притеснени.
Но е факт и това, че децата ни започнаха да изкапват едно по едно, защото прехода в студа неминуемо води и до боледуване. Затова призоваваме да ни бъде дадено правото да се погрижим за децата си, за да не ги веят виелици, да ги вали дъжд и да газят в локви и кал. Не е коректно директорката да ни заявява, че като не ни харесва можем да си пуснем молбите и да намерим друго училище за децата в края на първия срок, защото на тяхно място веднага щели да се появят нови кандидати. Ние сме приети по местоживеене и пак подчертаваме – приети за целодневно обучение, а не за целодневно разиграване.
Другият сериозен проблем е, че липсва физкултурен салон. Децата играят физическо в класните стаи по къс ръкав на отворени прозорци, а това отново води след себе си боледуване и тревоги. В други случаи времето по физическо се запълва с четене, рисуване и решаване на задачи. Смятаме, че в тези часове, дори да няма салон, децата могат да бъдат изведени на въздух и да поиграят навън под надзора на учител, ако времето позволява, вместо да ни се вменява, че имали нужда да дишат, докато вървят от училището към занималнята”, коментираха гневни родителите пред СайтЪТ.
Медията ни се надява да бъде взето компромисно решение с единствена грижа за опазване здравето и сигурността на второкласниците от паралелките, които ползват занималня извън двора на ОУ „Захари Стоянов”.
Публикуваме без редакторска намеса и писмото, изпратено до институциите, от които родителите очакват решение на проблема.
ДО ДИРЕКТОРА НА ОУ ”ЗАХАРИ СТОЯНОВ” – ГР.ВАРНА – г-жа Тодорка Колева
С Копие до:
– Община Варна, Дирекция Образование и младежки дейности, на вниманието на г-жа Петрова и
– Министерство на образованието и науката, Инспекторат, на вниманието на г-жа Илчевска
МОЛБА
От: Родителите на 2а клас и 2в клас на ОУ ”Захари Стоянов” – гр.Варна
Уважаема г-жо Директор,
Обръщаме се към Вас с молба за преразглеждането и решаването на следният въпрос, касаещ втори „А” и „В“ класове, породен от нежеланието на един, единствен родител на дете от втори „А“ клас, да бъде ползвана външна услуга (заплащана от родителите) за превоз на децата от сградата на училището до занималнята, която е изнесена в блок, находящ се на 20-25 мин. преход пеша в градска среда. Превоз, който през последните години е обичайно ползван от класовете на предходните випуски втори класове, без да се стигало до настоящата ескалация. Това разногласие доведе и до взетото от Вас решение, при евентуалното използване на транспортната услуга, преподавателят да съпровожда именно това единствено дете пеша, а всички останали деца от класа, да останат без възрастен в транспортното средство. Решаването на проблема засяга пряко и учениците от другите втори класове в училището.
След проведено обсъждане между родителите на децата, ползващи занималня от двата класа, почти единодушно се реши, да подсигурим на учениците автомобилен транспорт до/от занималнята. Аргументите ни за това решение подробно сме изложили по-долу. Само един родител не бе съгласен с така взетото решение. Мотивът му е следният – желанието неговото детето да се разхожда през деня и да има възможност да бъде в незатворена среда. Допълнителен аргумент е евентуалната несигурност относно състоянието на шофьора на автобуса, който ще извършва превоза на децата.
Искаме да отбележим, че никъде в нормативната база на училището не е предвидена възможност, а още по-малко задължение, за провеждането на разходки по време на целодневното обучение на учениците. Това, че занималнята е изнесена от основната сграда на училището е проблем, който следва да се реши, а не средство за подсигуряване на спортна активност на децата. Освен това, обръщаме внимание, че транспортната фирма, която желаем да наемем, е лицензирана, а контролът, извършван по отношение на употребата на алкохол от шофьора преди извършване на транспортната услуга, е нормативно заложен, съответно превозът би бил не по-малко безопасен от извършвания градски транспорт, таксиметрова услуга и т.н. в града. Освен това, от фирмата – превозвач, разбирайки за нашия проблем, решиха да поемат разхода на детето, за да не утежняваме семейния бюджет и да не се чувства родителя притиснат от желанието на мнозинството.
Във връзка с изложената ситуация, бе проведена среща и с Вас, като полученият отговор бе, че видът на транспортиране на децата между тези две сгради, осигурен от училищното ръководство, е единствено в пешеходен вариант, и всичко друго остава вън от вашите правомощия и ангажименти, като вие разпореждате преподавателят да се придвижва задължително пеша.
Никъде обаче в нормативната база, публикувана в сайтът на училището, няма изричен регламент за вида на транспортирането на децата до отдалечената сграда на занималнята. Никъде не е вменено ограничението за придвижване на учениците единствено в пешеходен вариант. Записвайки децата си да учат в ОУ „Захари Стоянов“, родителите не сме били предварително уведомени с подобни вътрешни разпореждания. Още повече, че доста от родителите сме имали и имаме по-големи деца в това училище, и с всички тях сме ползвали този транспорт. Въпреки това, към момента, дадените от вас указания са учителят на класа, да се придвижва единствено пеша от училище до занималнята, придружавайки въпросното дете. С това си решение, вие напълно игнорирате мнозинството от децата. Логично би било, родителят, който отказва да се съобрази с пълното мнозинство на останалите родители в класа, да поеме ангажимента за придвижването на детето си, а не обратното – родителите на двадесетте и четири деца да търсят начини за осигуряването на възрастен придружител на децата си, като отново подчертаваме, че ВИДА НА ПРИДВИЖВАНЕТО НА ДЕЦАТА НЕ Е РЕГЛАМЕНТИРАН НОРМАТИВНО И НЕ БИ СЛЕДВАЛО ДА БЪДЕ. С това Ваше решение, за родителите, желаещи класът да ползва автомобилен транспорт, остава непосилният ангажимент – всеки учебен ден, един от родителите да придружава класът в автобуса, да носи отговорност за 24 деца, след което да ги придружи и въведе в съответното учебно помещение, където те ще изчакат преподавателят им и детето-пешеходец сами в класната стая. Считаме прехвърлянето на отговорността за сигурността и здравето на децата по време на целодневното им обучение върху родителите за неправилно. С така взетото решение от родителите за подсигуряване на превоз за децата, и то за наша сметка, считаме, че активно участваме и съдействаме за решаването на проблем, предизвикан от съвместното ползване на сградата на училището от нашето основно училище и Математическата гимназия. С това решение компенсираме липсата на помещения, за подсигуряването на нормална учебна дейност в основната сграда, която да не застрашава живота и здравето на децата ни.
С настоящото излагаме и аргументи ни, поради които настояваме да направите нужното, за да бъде осигурен вариант за транспортиране на децата с превоз или да бъдат подсигурени помещения в основната сграда на училището за провеждане на занятията на второкласниците по време на занималнята:
– маршрутът, по който вървят е изключително натоварен и несъответстващ на задължителните изисквания и ограничения, предвидени в Закона за движение по пътищата – липсват тротоари и пешеходни пътеки; улици са тесни и със сериозен автомобилен трафик; децата минават между паркирали коли и пред блокови паркинги, което води до съществен риск. Още повече, че в зимните месеци децата обичайно ползват шапки, шалове и качулки, което допълнително компрометира периферното им зрение;
– съпровождащият ги учител е само един, и ако се наложи да помогне на паднало, изостанало от групата дете, ако се наложи да се намеси в създал се конфликт между децата по време на прехода /нещо често срещано при деца на тази възраст/, вниманието му се разсейва от групата, децата продължават да се движат в позната посока и е изключителна предпоставка за сериозен инцидент. Инцидент не по-малко рисков от автомобилният транспорт, който ние родителите се борим да осигурим на децата си.
– при лоши метеорологични условия /каквито предстоят в следващите зимни месеци/ – при дъжд, сняг, заледявания и т.н, децата ще продължат следобедното си обучение с мокри дрехи и обувки, което е предпоставка за разболяване и съответно отсъствие от учебния процес. Освен това, въпросният район е изключително ветровит и ако вятърът духа в лицата им, те ще гледат надолу, за да се предпазват, което допълнително ще намали бдителността им. Шапките и качулките им пък препятстват периферното им зрение. Наред с горното, често по маршрута има заледявания, което пък е предпоставка за по-тежки наранявания и фрактури. ЗАКОНЪТ за предучилищното и училищното образование, чл. 219, ал. (2), вменява на Педагогическите специалисти следните задължения: т.1. да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти; т.2. да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията. Наясно сме, че грижата за здравето на децата ни в този смисъл, не е ангажимент само на преподавателите, както и че намалената бройка на присъстващи ученици в клас /при обективно по-често боледуващи деца/ не затруднява по никакъв начин учебния процес и преподавателите, но за нас – родителите, това е сериозен проблем и изключително силен довод в защита на нашата молба.
– огромната тежест, който децата следва да носят на гърба си, особено в зимните месеци, когато са и облечени с дебели дрехи, за доста от тях е почти непосилна. Обръщаме внимание, че МОН препоръчва раниците на децата да не надвишава 10% телесното им тегло. Ние смятаме, че не е здравословно спрямо препоръките на МОН децата да носят раници, които понякога надвишават с 20 -30% и повече телесното им тегло. В подкрепа на казаното прилагаме за всяко дете от втори „А“ клас информация колко тежи то и колко тежи раницата му в повечето дни от седмицата. В приложената таблица, ще видите, че повечето от децата носят 6-7 килограмови раници, а собственото им тегло е около 25 кг. Да не говорим, че има ученици, които тежат 20 кг., 22 кг. и т.н.
Въпреки всичко изложено до тук, вашите аргументи бяха, че е здравословно децата да имат движение – принципно безспорен факт. Но в конкретният случай това би било вярно, ако се касае за движение през парк /а не в силно натоварен квартал/, след което децата да се прибират по домовете си, където да бъдат обгрижени, преоблечени, а не да продължат учебния процес, независимо от състоянието, в което се намират. Маршрутите, по които се движат децата са изключително рискови. Улиците са без тротоари, липсва хоризонтална и вертикална маркировка, няма възможност да се пресича на пешеходни пътеки, тъй като такива не са указани, пресичат се както междублокови пространства с множество паркирали коли, така и силно натоварени с движение тесни улици. Съгласно МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА, в изготвената СЕКТОРНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА (2021 – 2030) е изтъкнато, че „безопасността на активните видове транспорт ЗАВИСИ ОТ МЕСТНИЯ КОНТЕКСТ И УЧАСТНИЦИТЕ В ДВИЖЕНИЕТО и тези особености следва задължително да се отчитат. Поради това ползването на обществен транспорт също следва да се поощрява, ТЪЙ КАТО Е НАЙ-БЕЗОПАСЕН.“
Наред с горното е изготвена и приета СИСТЕМА ОТ МЕРКИ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, в която изрично са посочени следните изисквания за пешеходци:
1. движението да се осъществява по тротоара или банкета на пътното платно – /такива по маршрута на децата почти няма/;
2. да се пресичат уличните платна САМО на определените за това места (пътни светофари, пешеходни пътеки) – /такива по маршрута на децата почти няма/;
3. винаги да се пресича при пълна сигурност след внимателно оглеждане преди да се направи крачка на пътното платно – първо в ляво, после в дясно – това е обективно невъзможно, при условие, че един, единствен преподавател съпровожда учениците;
4. да не се пресича рисковано път с интензивно движение, когато видимостта е ограничена – инфраструктурата и множеството паркирали коли не позволява изпълнението на това разпореждане;
5. да не се навлиза на платното, ако бързо приближава автомобил, за който не е сигурно, че може да спре – преценка, която деца на тази възраст /7-8г./ не могат сами да направят, а единственият преподавател с тях едва ли може да обезопаси от началото до кроя движещата се група от деца;
6. да се проявява предпазливост при ограничена видимост или на хлъзгава настилка и да не се избързва, да не се започва пресичане на заснежено или заледено пътно платно, дори да изглежда, че приближаващият автомобил се движи твърде бавно и др.
При условие, че създаденият проблем е обоснован от отдалечеността на занималнята от основната сграда на училището и ежедневно се налага децата ни да бъдат извеждани извън рамките на учебното заведение и съответно превеждани в опасна градска среда, считаме, че може да се позовете и следва да се приложи НАРЕДБА за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, където в чл. 8, ал.1 е посочено, че броят на персонала, обслужващ пътуването, се определя съобразно формата на пътуване, броя, възрастовия състав и специфичните нужди на децата и учениците, като съгласно т.2. следва да бъде осигурен един възрастен на всеки 10 – 15 ученици от I до XII клас.
При условие, че всеки от класовете е от по 25 деца, Молим да бъде осигурен още един възрастен /учител, възпитател или др./ с децата, като единият от тях придружава болшинството от децата в организирания от родителите на съответния клас транспорт, а другият да се движи пеша с единственото дете, което ще ползва пешеходния вариант, на който родителят му непреклонно държи, ИЛИ да бъдат подсигурени помещения в основната сграда на училището за провеждане на занятията на второкласниците по време на занималнята. Молим да отмените забраната си преподавателите да ползват въпросния организиран транспорт.
Молим за решаване на изложеният по-горе въпрос, касаещ паралелките втори класове в повереното Ви училище. Наясно сме, че нямаме вариант за формиране на абсолютно мнозинство между родителите, нямаме възможност да убедим въпросният родител да промени решението си – нейно право е да заема подобна позиция. Но тук идват Вашите правомощия, компетенции и авторитет на Директор на ОУ „Захари Стоянов“ – гр. Варна за решаването на така създадения проблем в интерес на здравето и сигурността на децата ни, на всички деца в тези класове, а не само на едно от тях.
Очакваме Вашето решение!
С уважение:
Родителите на ІІ а и на ІІ в клас при
ОУ „Захари Стоянов“-гр.Варна
